Странна, но не тъжна, участ имаше тази книга. Заради “Английският съсед” (основно) и “Нашингтон” (вторично) името на Михаил Вешим е достатъчно, за да посегна към книга с прилични очаквания, но в случая на “Повелителят на осите” се оказа, че последователното четене (и логично двучасово изчитане) е невъзможно. Започнах си книгата – първи, втори, трети файлетон… не се получаваше хубавото, не ми беше хич интересно. Казах си, ще съсипя книгата, ако я прочета на един дъх, ще я насмета в блога и ще се свърши. А не ми се искаше.
Взех едно привидно кофти решение – сложих книгата в едното място, за да ми е удобна за четене при по-продължителни посещения. Не се смейте, опитвам се да съм деликатен. Та така – по файлетонче, две, три, книгата си се прочете за 2-3 седмици. И си ми хареса, сега издирвам друга, която да изпълнява подобна функция. Има си полза от този подход, от мен ще го знаете!
Куп чудновати характери шестват по страниците на “Повелителят на осите”, уж обикновени българи, а чутовни непукисти, идиоти, предприемачи, смелчаци, изобретатели, хитреци, наглеци, чукундури… абе, каквото се сетите. Някои истории са смешни, други са тъжни в своята гротескност, има за всеки по нещо, хуморът на Вешим е универсално приложим за абсурдната ни действителност.
Логично, книгата силно ми напомни на “Стари вестници” на Иво Балев, хубаво е, че има такива автори, които с криво огледало отразяват действителността ни по тънък и забавно-ироничен начин, за разлика от дебелашкия “хумор” на сценаристите на небезизвестно тв предаване, които издават предизборни политически словоблудства. Не че героят, в който се прицелват, ми е симпатичен, естествено.
