Не крия, че хич не си падам по приключенското епично фентъзи, дори и Толкин не ми понася, но не започвайте да хвърляте камъни – мисля, че съм пропуснал да го прочета като юноша бледен и сега вече няма как да ми хареса. Реших обаче да пречупя хатъра си и да прочета такава книга, до голяма степен защото уважавам както правят в младото издателство „MBG Books“, които за кратко издадоха впечатляващо количество книги в този жанр и си личи, че ги правят с много мерак (особено на коледния панаир много им личеше колко се кефят).
След трилогията „Черният магьосник“ на Труди Канаван, която ми допадна в общи линии, исках да зачета поредицата за джуджетата на немския автор Маркус Хайц, но един приятел ми взе първата книга и още чакам да ми я върне (ей, сещай се!). Затова се насочих към „Повелителят на сянката“ на Джани Вурц, първа книга от поредицата „Войни на сенките и светлината“ и я прочетох бързешката, тя е тъничка и с едър шрифт, не е проблем.
Сюжетът е класически – двама принцове, полубратя, с противоположни магьоснически умения и силен антагонизъм помежду си, са принудени да минат през портал и от своя свят попадат в друг, който е под властта на Мъгливия дух, който преди 5 века е скрил слънцето и звездите. Скоро става ясно, че принцовете са свързани дълбоко с този свят, че са предопределени да бъдат там и да поведат борба – ако, разбира се, първо се справят с взаимната си омраза и с всички приключения, които Вурц им е подготвила. Разбира се, има магьосници, пророци, гилдии, мечове, разбойници… всичко, което жанрът изисква.
Съжалявам да го кажа, но не открих почти нищо, което да ми е интересно в тази книга. Леката хумористична линия с един впиянчен пророк си я биваше в общи линии, но двамата главни герои ми останаха дълбоко безразлични от началото до края. Мисля, че това просто не е книга по мой вкус и няма да се насилвам да чета продълженията, силно се съмнявам, че ще променя мнението си.
От същия жанр
