Жанр: Хумор

Издателство:

Автор: Добромир Байчев

Корица: Дамян Дамянов, мека.

Година на изданието: май 2021 г.

Страници: 256

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

 Не са много авторите, които могат да сменят така рязко – и успешно – жанра. Дебютът на Добромир Байчев „Глиненият цар“ бе оценен високо и от критиката, и от читателите, и навярно най-нормално бе да продължи с друг исторически роман. Но не би, той прави смел завой и зад великолепната корица на „Позорище“ (дело, разбира се, на Дамян Дамянов) се крие трагикомична история за театрални страсти, любов, алчност и много нашенски абсурди.

   Костас Папуляс е гръцки военен с ненаситна страст към театъра – която ама никак не е споделяна от жена му, която си пада по по-еснафски удоволствия. Щастливо стечение на обстоятелствата – за Папуляс, не за жена му – го оставя свободен и с малко имане в ръцете. И довчерашният военен решава, че трябва да сбъдне лелеяната си мечта, а именно да създаде свой собствен театър. Скоро обаче разбира, че на родна земя това няма как да се случи и решава да си опита късмета в съседните държави. Набегът му до Македония е почти пълно фиаско, но пък оттам повлича със себе си амбициозен местен драматург, и в крайна сметка гъркът се озовава крайно обнадежден в София, където вече може да започне да действа с истински размах.

    Появата на амбициозния Папуляс, който не жали пари, за да решава проблемите, предизвиква истински земетръс в софийските театрални среди. Към него се прилепва страстна нашенка, чиито талант и прелести го омагьосват, а пътем и други актьори зарязват досегашните си удобни местенца и се присъединяват към новия театър, което му създава влиятелни врагове. Завърта се истинска бъркотия около създаването на театъра, а бедният грък си няма и представа в каква каша се е забъркал – усмихнатите българи (и един печен сърбин за цвят) се готвят да му врътнат най-византийските възможни номера.

   „Позорище“ е бърза и неудържима комедия, а Байчев виртуозно балансира на ръба между интелектуалното и циничното. Силно подозирам, че героите му си имат реални прототипи, но не съм запознат достатъчно с тези среди, за да ги разпозная, а и по-интересно ми бе да чета тази шеметна история като приказка за бурни страсти и драми, достойни за голямата сцена. Силно препоръчвам за лятно четиво, а сами ще видите каква балканска амалгама се е получила заради удачното авторово решение да се запазят в оригинал реплитките на сръбски и македонски. Тия три народа говорим със сигурност поне на общия език на смеха, макар навярно за нищо друго да нямаме съгласие.