Оригинално заглавие: Prašina, 2018.

Преводач: Красимир Проданов

Корица: Карел Осоха, мека.

Година на изданието: 2021

Страници: 288

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

   Още с излизането си „Прашина“ на Войтех Матоха ми привлече вниманието с хубавата корица (една от няколкото чудесни илюстрации на Карел Осоха), а и историята звучеше интригуващо. В Прага, Прашина, се намира тайнствен квартал, в който по неведоми причини технологиите не работят – нито телефоните, нито електричеството, нищо, един отглас от миналото, в който живеят странни хора, които не обичат да бъдат закачани. Кварталът дори не може да стане туристическа забележителност, по-скоро е заплашително петно на картата, в което хората като цяло избягват да влизат – и за което сякаш избягват да мислят.

 prasina-ilustrace Само дето младежът Ирка трябва да иде точно там, за да занесе храна на дядо си (точно както в „Червената шапчица“ момичето трябва да поеме сред опасната гора към къщата на баба си). Неговите родители са заминали в чужбина и на него се пада нелеката задача да се ориентира в опасния квартал, където спасителният джипиес на телефона му е безполезен. И точно както в приказката, от нищото изскача опасност, която го въвлича в шеметно приключение, което ще го отведе до сърцето на това чудато място. Алчни хора застрашават тайните на Прашина, пред чиято загадка поколения учени са останали в почуда, включително най-големият чешки учен на XIX век Хануш Направник, който до тъжния си край се чудел каква е тайната – и който има дейно непряко участие в романа. И Ирка и неговите приятели, които му помагат, се изправят срещу мрачен бизнесмен и неговите зли подчинени точно когато внезапно Прашина започва да се разширява и да изважда от съвременната цивилизация къща след къща и улица след улица. Нещо се е разбудило в недрата на квартала и заплашва цяла Прага и може би Европа. И остават само броени часове, за да бъде разкрито как да се върне старото положение.

   „Прашина“ има всички елементи, които да създадат една пленителна история за млади читатели – тип популярната поредица „Софийски магьосници“ на Мартин Колев, само дето тук не магията, а науката превръща Прага в арена на героични приключения, тайни и загадки, пазени десетилетия наред, и възможност едни хлапета да пораснат бързо – и да открият какво чувстват наистина. Романът е кратък и прекрасно написан, разбирам напълно защо е станал такъв хит в Чехия, а идеята за място, където цивилизацията не може да пристъпи, е определено примамлива, макар че все пак си мисля, че едно такова изключение би станало туристически капан за отрицателно време. И само се чудя дали как тази екзотична идея за липсата на ток и достъп до интернет се приема от младите умове, които растат с телефоните си в ръце.