Оригинално заглавие: The Idle Thoughts of an Idle Fellow: A Book for an Idle Holiday, 1886.

Преводач: Станимир Йотов

Корица: Екатерина Рудолф, мека.

Година на изданието: май 2017 г.

Страници: 160

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

След като един-двама мои приятели, на които показах тези писания, отбелязаха, че не са толкова лоши, и след като някои мои роднини обещаха да си купят книгата, ако тя някога излезе, смятам, че вече нямам право да задържам издаването ѝ.

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

   Кой ли не е срещал откъси от тези „Празни мисли на един празен човек“ и продълженията им тук и там? Как ли не са били кастрени и въвеждани в различен контекст, за да доставят удоволствие, да разсмеят, да те накарат да се замислиш… Джером К. Джером (срещан еднакво често и като Джеръм К. Джеръм) е оформил серия чудесни хумористични есета, като шеговитата му мотивация да ги издаде (в италик отгоре) е притеснително сходна със сериозната на ред автори на ръкописи, които получавам. Нека не забравяме времето на написване на тези текстове – края на XIX век, и да ги приемем с лекотата, с която видимо са писани.

    Позволих си да извадя няколко кратки цитата, които ме разсмяха с глас – особено този за момента, в който на един мъж бива представено бебе, то, разбира се, заплаква… и става страшно:

Тогава някаква дебела стара дама отбелязва: „Странно е как децата изведнъж решават, че не харесват някого“. „О, те знаят всичко“, отвръща друга с тайнствен израз на лицето. „Наистина е изумително“, добавя трета. И от този момент нататък всички започват да те поглеждат крадешков, убедени, че ти си най-отявленият негодник на света и да се дивят как истинското ти лице, макар и невидимо за другите, е било разкрито благодарение на някакъв вроден инстинкт от невръстния младенец.

Или пък наблюдението му за извращението, което е героят в любовен роман:

Младите дами черпят впечатленията си за нашия пол от романите, написани от техния собствен пол и в сравнение с чудовищата, които шестват по страниците на тази кошмарна литература, оскубаната птица на Питагор или демонът на Франкенщайн могат да минат за съвсем нормални представители на човешката раса.

Или мъжа, който се опитва да направи честно обяснение в любов… и така нататък…

Представете си някой мъж, който се опитва да направи любовно обяснение, разчитайки единствено на истината, и решава да изключи комплимента и хиперболата, ограничавайки се добросъвестно до точния факт. Представете си го как се взира с възхита в очите на любимата си и ѝ шепне тихо, че тя, общо взето, не изглежда зле в сравнение с другите момичета…

 

2294521Не е възможно да се наслаждаваш на лентяйството истински, ако не си затънал до гуша в работа. Не е забавно да не правиш нищо, ако нямаш нищо за правене. В този смисъл пилеенето на време само по себе си е занимание и при това страшно изтощително. Подобно на целувката, за да е сладко, лентяйството трябва да е откраднато.

 

Питам се, има ли човешко същество, освен героя от поучителните истории за момчета, което някога става от леглото доброволно?

 

Аз отдавам сприхавия характер на младите мъже от Средните векове изцяло на липсата на този успокоителен бурен. Те не са имали какво да правят и не са можели да пушат, в резултат на което непрекъснато са се карали и воювали.

Ругатните пречистват вътрешно човека подобно на шепа барут, хвърлена в комина. Една лека експлозия от време на време е благотворна и в единия, и в другия случай.

Светът изглежда е доста лошо място за умните хора. Обикновените хора не ги обичат, а що се отнася до самите тях, те се ненавиждат един друг най-искрено.

6827175Човек, който е вечерял сносно, изпитва копнежна обич към всичките си ближни. Той милва котката много гальовно и я нарича „бедната писана“ с нотки на най-нежно чувство. Той съчувства на музикантите от германския оркестър, които свирят навън, и се пита дали им е студено. И за кратко дори не мрази роднините на жена си.

Глупавите хора – когато казвам „глупавите хора“ с такъв надменен тон, имам предвид хората, които имат различни схващания от моите. Ако има човек, когото презирам повече от всеки друг, това е именно онзи, който не мисли точно като мен по всички въпроси.

Добре е, че не можем да виждаме в бъдещето. Малко момчета на четиринайсет не биха се срамували от себе си на четиресет.