Желанието им не е просто да са известни – те искат да са по-известни, да светят по-ярко и по-дръзко и в крайна сметка – най-сетне – да постигнат онова, което отдавна искат: светът да признае, че без тях не може.
Разбира се, така популярните реалити шоута до голяма степен са негледаеми за читателите, твърде очевидно е как евтино и нагло манипулират емоциите на зрителите по предварително зададения сценарий, но пък вложени в трилър като „Пред камерите“ на Беа Фицджералд представляват вече интерес. Добре дошли в шоуто „Икони“, в което вече относително известни хора ще се стремят да станат още по-известни, докато са изолирани и насъсквани един срещу друг на малък остров в океана – а само един от тях ще получи възможността да се нарече истинска икона в края. Както е обичайно, в най-гледаното време от деня внимателно режисирани и прилични нагласени откъси ще информират зрителите за събитията, но пръснати навсякъде по острова са камери с постоянно предаване на живо, така че във всеки миг жадуващите сеира зрители могат да се включат директно към случващото се. Толкова по-шокиращо е, когато един от жадуващите слава загива в последния епизод – и в наглед нещастния случай може би се крие престъпление. При това толкова добре замислено, че камерите не са го уловили.
Знаете ли какво става, когато съберете хора като нас на едно място – хора с такава страст? Хора с такава отчаяна нужда да бъдат нещо, да правят нещо, да станат нещо…
Шестимата участници до един са амбициозни и жадни за слава личности. Богаташка-инфлуенсър с претенции да е сериозен творец; фанатична активистка; звезден готвач; амбициозен актьор; богат предприемач, създал приложение за запознанства; музикална звезда с амбиции за солова кариера. Шестима силно самовлюбени хора с огромно его и очакване другите да изпитват възхищение към тях, които в рамките на броени дни ще покажат едно съвсем друго лице, а постоянните им караници и сдобрявания, предизвикателства и откровения, крехки съюзи и бързи предателства, насилени свалки, влюбвания и раздели ще се редуват в истинско кресчендо. А през това време организаторите усърдно ще ги тикат към конфронтации, разкриване на мръсните им тайни и генериране на колкото се може повече активност от публиката – на цената на всичко. До степен, че появата на труп е ако не очаквана, то… разбираема.
…защото нищо истинско не може да се случи пред камерите…
Струва ми се, че в „Пред камерите“ Беа Фицджералд се е опитала да бъде максимално реалистична в предаването на обстановката и диалозите между участниците в реалити шоуто – поради която причина голяма част от страниците са изпълнени с безсмислени драми, насилени откровения, фалшифицирани емоции и преескпонирани страсти. Криминалната интрига се поддържа с включвания от дните след края на шоуто, когато тече разследване и телевизията се бори да излъчи убийството, но и там беше вмъкната една напълно ненужна любовна история, при това недовършена като сюжетна линия, между разследващите. Проблем за мен беше, че в романа няма нито един протагонист, всички до един са противоположното на интелигентни, възпитани, полезни за околните човешки същества, тоест идеалният тип участници в реалити шоу, а изкуствените им превземки и самоубийствени разкрития на тайните им изглеждаха твърде нагласени. Допадна ми краят, това беше добре замислено като последователност и разкритие, но същевременно акцентът на сексуалните отношения без значение от пола бе твърде натрапчив. А и нямаше как да не сравнявам тая книга с „Известен и мъртъв“ на Бен Елтън, друг трилър със сюжет за убийство реалити шоу, но там стилът е много различен.
От същия жанр
