Не мога да повярвам – за първи път имам желание да постна текста от последната корица вместо ревю. Няма да го направя, естествено, тук не е n-тата поред клонирана онлайн книжарница (devil), но наистина чудесно решение на “Колибри” да зарежат баналните фрази и да използват стила на Абъркромби, за да загатнат какво се крие зад умопомрачително добрата корица на “Преди да увиснат на въжето”.
Вчера ви писах за първата част, та очаквам да сте си научили урока и да знаете кой кой е в света на Джо Абъркромби и трилогията “Първият закон”. Както вече написах, първият роман е само прелюдия, докато вторият е вече истинската бира – забързан, кървав, смешен, коварен, непредвидим и каквито още хвалебствия се сетите. А третата е вече разплитане на цялата каша, забъркана тук, но по начин, който дори не може да си представите!
Инквизитор Глокта има важна мисия – да поеме командването над важния град Дагоска, който е обсаден от пълчищата на императора на Юга Утман-ул-Дощ. Там трябва да коли и беси, но да опази града – мисия невъзможна откъдето и да го погледнеш. Естествено, почти всеки иска да го убие, налице е заговор, навсякъде цари пълен хаос. Глокта ще докоцука до решението на повечето от проблемите, но черногледството му (както винаги) е напълно оправдано.
Биаз събира своята групичка, съставена от воина Логън, бясната воиница (яко, а?) Феро, навигатора Лонгфелоу, който по дърдоренето си силно прилича на магарето от “Шрек”, ученика на магуса Кай и по неясни причини – Джизал дан Лутар – гордият и нагъл победител в Турнира. Тази пъстра компания поема на дълъг и труден път, за да открие Семето – тайнствена магическа реликва, която може да спаси Съюза от клещите на дивите варвари от Севера и Юга. Приключенията им нямат край, а възможността да се избият един друг правят нещата още по-забавни. Сред това пътешествие ще се случи и най-странния сексуален акт – Логън и Феро не могат да станат мис и мистър на бал, може да бъдете сигурни. Нито да бъдат нежни. Нито изобщо да правят нещо човешко според нашите мерки.
На Север групата на Логън – Три дървета, Кучето, Хардинг Мрачния и Дау Черния трябва да спасява задниците на съюзническите войски, като в това начинание им помага единственият командир, който разбира колко кошмарно се ръководи армията – полковник Уест. Тази странна групичка ще направи всичко по силите си за победата над Бетод, но ще е нужно много повече от това, когато настават битките. Които се движат от поражение към съкрушителна загуба…
Действието се заплита тотално до неразплетимост. Героите са пръснати по цялата карта и всеки е зает със своята си дейност, изразяваща се основно в… ами, оцеляване. Всеки се опитва да убие някой от нашите любимци и в края един ще падне – кой, тайна. Малко по малко Глокта ще види, че има и човещина в света, основно в отношенията му с три дами, да не повярва човек – и той сърце носи, макар и под доста прецаканата му външност. Логън усърдно ще се опитва да бъде жив, Феро – да не мрази чак толкова всички, Джизал ще схване, че светът е всъщност доста неприятно място, а ученикът Кай ще започне да се опълчва на учителя си Биаз. Краят на света не е близо и доста трупове все още се разхождат в кожите си преди срещата със забавната компания.
Джо Абъркромби разгръща истински таланта си в “Преди да увиснат на въжето”. Безкрайната прелюдия на “Гласът на острието” намира логката си, когато характерите на героите – привидно ясни и непоклатими – започват да се променят в движение. Именно това дава и изумителната пълнокръвност на романа – никой не остава такъв, какъвто е бил в началото и тези промени насищат с драматизъм събитията. Никой не иска да бъде там, където е – ама никой. Но лошите напират отвсякъде и светът трябва да се спасява, няма как.
Пестеливо, но положително за книгата се е изказал и Стойков в книжната част на блога си.
