Още един автор след Кристиан Крахт (“Ще бъда тук, сред слънчевата светлина и в сянката” и “1979”) ме пленява с убийствено силна проза, стегната в малко на брой страници, които крият в себе си възможности за още много и много, но то е оставено на ума и сърцето на читателя. В “Прегръдката” на Мартин Гюлих се долавя и онзи унищожително невероятен аромат от “Парфюмът” на Патрик Зюскинд, онази непреходна и смъртоносна страст, която прави една книга шедьовър. Дори когато любовта е равна на смърт.
Всички считат Долф за патологичен идиот, с когото трябва да се отнасят като с дете. Работата му е пренеприятна – той мие труповете в моргата и асистира на патолога д-р Зандер. Трупната миризма е неговият парфюм, неспасяемо полепващ, ужасяващ хората и особено жените. Долф иска онова, обикновеното нещо – някой да го обича, или поне да може да разкаже и някоя истинска авантюра на единствения си приятел Валтер. А реалността в отношенията с противоположния пол е следната – една целувка с труп на момиче и интимни отношения с плаката до леглото му. Образът на Долф се допълва от маниакална страст към колекционирането на пеперуди и умението да ги убива нежно с отрова. Сред тяхната смърт той открива спокойствие за инстинктите си.
Долф осъзнава себе си и положението си. Жадува промяна и тя идва в лицето на красивата Натали, чийто близък става “пациент” на д-р Зандер. Съкрушена от разпознаването на трупа, хубавицата прегръща нашия възчалнат герой и оттук нататък една нова, човешка пеперуда става негова маниакална цел…
“Прегръдката” едва минава 100 с., а убийствената корица допълва удоволствието да имаш това малко бижу. Действието тече през погледа на Долф, чийто вътрешен свят е далеч по-богат от това, което си мислят останалите, но никой не може и да предположи какви въжделенията се крият зад покорството му. Натали е катализаторът, тя е горивото в мотор, който отдавна чака да бъде запален, да разкъса оковите и да заяви своето присъствие пред света по един или друг начин. Компанията на мъртъвците не е особено благодатна, той търси компанията на живите, които да улови за своята колекция като същи пеперуди.
Силно препоръчвам това книжле, определено ми достави истинско удоволствие с щипка тръпка и перверзия от допира със света на трупомиеца.
От същите жанрове
