Олдъс Хъксли отвежда в “Прекрасният нов свят”

 Ето ви “Прекрасният нов свят”. Номерирам, прошнурован, осигурен в кастова непреходност, заключен зад стените на своето самодоволство. Елиминирал понятията баща, майка, семейство, отпуснал юздите на сексуалните щения и забранил на човек да иска човек за себе си.

   Олдъс Хъксли някога ме ме разочарова с „Лебедът умира след много лета“, но тук в ранната си проза е просто изключителен. Единственият момент, в който се издразних, бе в предговора, където той, от позициите на пишещ 14 години след първоначалното излизане на романа, обяснява защо нямало да го преработва – това е сигурно 10-то подобно писание, което чета в последно време. Защо просто не си кажат, че този проект е завършен и отминал, няма никаква нужда да се оправдават и да търсят сложни причини защо няма да го преработват. Романът Е, какъвто Е и толкова.

   Утопичният свят на Хъксли е много, много различен от “1984”, въпреки непрекъснатите сравнения с нея. Оруел е политически утопист, обществото му е смазано и дезинформирано, с постоянно променящи се понятия, деформиран език и оттам мислене. В “Прекрасният нов свят” това са напълно излишни неща – още в епруветката ембрионите се обработват по нужния начин, за да се насочат към някоя от 4-те касти, към която са предопределени. Нещо повече – освен физическите промени, бъдещите жители са подложени на сложна и продължителна хипнотична обработка, чрез която запомнят и приемат като свое нерушимо верую базови предпоставки – като това, че са щастливи в своята каста, че обожават работата, за която са предопределени, че съответните количества наркотик могат да са решение за всеки проблем.

  (Предполагаема) дребна грешка при химиообработката създава обаче един различен индивид – Бърнард Маркс, който не успява да намери мястото си в подреденото общество, въпреки безспорните си способности. Той е влюбен – нещо недопустимо – в красивата Ленина, която е колкото хубава, толкова и празноглава. Едно пътуване до резерват с диваци – хора вън от Прекрасния нов свят – ще им разкрие една стара тайна и те ще се върнат сред обществото с един младеж и неговата майка.

  Сблъсъкът между двете култури ще бъде потресаващ…

  Други ревюта на книгата има в “Първи впечатления от последно прочетеното”, “Метаморфози”, “Приумици”, “Левитация…” и един добър текст на английски.