Земята, която постоянно се преобразява – и човечеството с нея

Затова се заех да изследвам историята на околната среда и да раз­бера какво ни казва тя за човешкото поведение, за антропогенните промени и за влиянието на екстремните метеорологични явления и дългосрочните климатични модели. Исках да узная защо сме стигнали до ръба на пропастта, където бъдещето на нашия вид, както и на зна­чителна част от животинския и растителния свят, е заложено на карта. Както лекарят трябва да разполага с пълна анамнеза, преди да предпи­ше лек за заболяването, така и ние трябва да сме наясно с причините за настоящите си проблеми, ако искаме да се справим с тях.

Преди години „Пътищата на коприната“ ме впечатли силно, а умението на Питър Франкопан да описва завладяващо и с огромна ерудиция историята, често от неочаквана гледна точка, беше като откровение. Имах шанса да работя по второто издание на книгата, а продължаващият читателски интерес към нея направи и следващата мечта възможна – а именно излизането на мащабната и не по-малко впечатляваща „Преобразената Земя“. Какво ли няма в тази книга – рядко споменавани, но ключови за историята вулканични изригвания, земетресения, наводнения, засушавания, промени в екосистемите и големи или малки атмосферни или климатични изменения са само част от фактологията. Според автора климатът е ключов фактор в появата и развитието на езиците, на религиозните вярвания, а далеч назад в миналото се коренят първите успешни опити за въздействие върху околната среда от страна на хората – избиването на мегафауната е печален пример.

Но нека дам думата на Франкопан: „Книгата има три основни цели. Първата е да включи климата в историята на миналото като ключов и често пренебрегван фактор и да покаже къде, кога и как неговите дългосрочни модели и промени – антропогенни или не – оказват важно въздействие. Втората е да обри­сува картината на човешкото взаимодействие с естествения свят през хилядолетията и да разгледа как нашият вид, за добро или за лошо, е експлоатирал, оформял и подчинявал околната среда. Третата ѝ цел е да разшири хоризонтите и начините, по които гледаме на историята. Те често са доминирани от фокуса върху „глобалния север“, тоест върху богатите общества от Европа и Северна Америка, докато другите континенти и региони се поставят на второстепенно място или се игнорират изцяло. Същото важи за науката за климата – цели области, периоди и народи са ощетени откъм внимание, инвестиции и изследвания. Оттук се получават изкривявания във възприятията за миналото, а също своеобразни силози във финансирането и академичната мисъл, които се задълбочават с времето.“

Размахът на изследването на Франкопан е огромен – в 24 глави, започващи от 4,5 милиарда години назад във времето до наши дни, хронологически той гради още една нова история на света, но като добавя онзи така важен елемент на климата, който изключително често се оказва ключовият фактор за огромни исторически промени, които смятаме, че познаваме. Но без контекста на тези промени, а именно околната среда, всъщност виждаме само последствията, но не и същинските причини. Надолу ще се спра на някои според мен по-интересни моменти от книгата, но дебело искам да подчертая, че това са само отгласи от нейната същинска дълбочина и че изборът е силно субективен, не съм включил множество основополагащи идеи, защото ще трябва да цитирам цели страници, никой няма нужда от това, след като може да си ги прочете в самата книга.

Ще започна с нещо, което звучи просто като интересна теория, но ме впечатли:

Има твърдения, че разцветът на пещерното изкуство преди 42 000 години е свързан с период на рязка трансформация на климата. Краткотрайната промяна в магнитното поле на Земята, известна като „събитието Лашамп“, дава отражение върху валежите и ветровете в Тихия и Южния ледовит океан. По същото време има и серия от слънчеви изригвания, които също влияят на глобалните метеороло­гични модели. Последиците включват разширяване на ледниците в Андите и засушаване в Австралия, които са толкова силни, че водят до масово измиране на едри животни. Нарастването на Лаврентий­ската ледена покривка и охлаждането на Северна Америка и Европа са съчетани с електрически бури и полярни сияния, които създават зрелищни светлинни шоута в небето. Хората са принудени да търсят убежище в пещерите за по-дълги периоди, което вдъхновява тяхната креативност, социална ангажираност и артистично изразяване. Това поне е една интригуваща хипотеза, която се радва на широка подкрепа сред специалистите. Друга версия гласи, че ранните творци, умишле­но или не, са повлияни от ниското съдържание на кислород в недрата на пещерите, което предизвиква промени в съзнанието, халюцинации и извънтелесни преживявания.

Франкопан обръща особено внимание как религиозните вярвания възникват и еволюират спрямо околната среда и климата: „Както ще видим, божествата, склонни да отприщват бедствия и междуособици сред хората, играят важна роля във вавилонската и египетската литература и теология, както и по-късно в Харапска Ин­дия и в Средиземноморието. Гръцките богове също провокират во­йни, водят дребни вендети помежду си (и с отделни простосмъртни), сипят награди върху фаворитите си и нещастия върху онези, които не ги зачитат достатъчно. В Източна Азия нещата са по-различни – как­то личи от литературата и религиозната практика, основните теми не засягат унищожението и наказанието, а са по-абстрактни и спокойни. Според някои учени, една от причините ранните китайци да не се пре­пират с боговете си, както правят други народи, е, че те просто няма за какво да ги винят в екологично отношение, защото климатичните ус­ловия са по-меки и предвидими. Колкото до характерните за Северен Китай идеи относно статута на предците, те вероятно се обуславят от хладните метеорологични условия. По-бавното разлагане на тялото позволява по-дълги и сложни погребални ритуали и съответно дава повече възможности на жреците и старейшините да подчертаят соб­ствената си значимост“.

Ключовият въпрос е как обществени системи, които изглеждат трайни и стабилни, могат да се окажат толкова крехки и несигурни. Една причина е лошата адаптация, а друга е ефектът на доминото, който допълнително влошава ситуацията. Неадекватният отговор на предизвикателствата изиграва решаваща роля. Централизираната по­литика е предназначена да задоволява интересите на вкоренения елит, който не само няма необходимите умения за реакция, но и активно се съпротивлява на промените от страх да не загуби власт, богатство и статус.

И в миналото, и в настоящето предизвикателствата често са сходни: „Промените в климата и околната среда често водят до разгръщането на по-широки кризи. Според индийския икономист и Нобелов лауреат Амартя Сен гладът се причинява от лоши решения, слабо ръководство или умишлено потискане на мерки, които биха могли да смекчат или предотвратят недостига на храна. Гладът, казва той, се причинява не от липсата на ресурс, а от проблеми с ценообразуването, засягащи най-вече онези, които не могат да издържат при рязък скок на цените. А цените се покачват не само заради инфлация, слаби реколти или сътресения в доставките, но и заради трупане на запаси, било за пе­чалба, или от страх“

Франкопан посочва например колко са важни климатичните условия за възхода на Римската империя: „Първите два века са относително по-влажни и хладни и съвпадат с разширяването на гръцките и финикийските колонии, както и с възхо­да на Римската република и на нейния основен съперник Картаген. Постепенно Рим се налага като върховна сила в Средиземноморие­то, Европа, Северна Африка и Близкия изток. Това е не само най-влажният период в средиземноморския регион за последните 4000 го­дини, но съдейки по анализите на поленов прашец и морски и езерни седименти, също и най-плодородният. Селскостопанските добиви в Южна Европа и Северна Африка рязко се повишават, което на свой ред подобрява демографския растеж. Повечето работници и войници стимулират завоеванията и икономиката и позволяват на политиче­ската власт да утвърди позициите си.“ И допълва, че още в онзи период хората вече забележимо оказват влияние на околната среда: „Както посочват някои учени, всяка тухла, монета, плочка, стъклен предмет или железен инструмент, датиращи от римския период, са продукт на дървесно гориво. Мащабите на потреблението на енергия са такива, че оловните частици, уловени в гренландските ледове, са повече от всяка друга епоха до началото на индустриалната револю­ция. Всички империи оставят екологичен отпечатък, но при Римска­та той е особено отчетлив.“

На едно място Франкопан споменава и Волжка България: „Според някои учени климатичните промени предоставят без­ценен ключ за разбиране на Ранното средновековие. За илюстрация може да послужи основаването на Волжка България от прабългарите около началото на IX век, което е свързано с настъпилите по-топли метеорологични условия. Те отварят търговски пътища, простиращи се чак до Скандинавия, Византия, Близкия изток и Централна Азия, по които се движат не само стоки, но също идеи и религии. По сведения на арабския пратеник Ибн Фадлан, посетил волжките българи през 922 г., дворът на техния владетел има сложни ритуали и изобилства от скъпи материали и предмети, внесени от Константинопол и Багдад. Не му се нрави единствено твърде либералното им разбиране за ис­лямското учение.“

Икономическата експанзия, селскостопанското производство и нарастването на населението са актуални теми в много части на Азия, Африка и Америка, но също и в Европа, където популацията се утро­ява или дори учетворява между 800 и 1200 г. Има мнения, че това поставя началото на надпревара на хората с околната среда – те по­стоянно се борят да осигурят своето изхранване, а усилията им почти неизменно завършват с екологичен провал.

Франкопан споменава и печална констатация за една от причините за изблиците на религиозна насилие: „Във въведението споменахме, че съществува исторически модел, съгласно който ниските температури през вегетационния сезон водят до зачестяване на гоненията срещу евреите през следващите пет години. С други думи, колкото по-лошо е времето, толкова по-висока е вероятността малцинствата да бъдат атакувани“.

Интересна за мен беше гледната точка, че африканските държави всъщност удържат на европейския колониален експанзионизъм въпреки технологичното му предимство: „…политическите си­стеми и държавите в Западна Африка са твърде силно развити, за да подлежат на колонизация. Всъщност до XIX век експедициите рядко успяват да проникнат „на един топовен изстрел от брега“. Кралства като Конго, Бенин и Ойо и други са напълно способни да устоят на набезите и не се чувстват застрашени от военен натиск. Аванпостове­те на европейците се свеждат просто до шепа крайбрежни крепости, а търговските им отношения с вътрешността почиват не на принуда, а на преговори. Потенциалът на Африка е очевиден, но проблемът, както се из­разява един учен, е, че те не могат да припарят до златните мини, камо ли да установят контрол върху тях. Затова, вместо да развиват план­тациите, които желаят, те се задоволяват с втората най-добра алтер­натива, а именно да отвеждат кораби с роби. Нещата се променят дра­стично през следващите векове, но реалността по време на завладява­нето на Новия свят е ясна – „търговията с роби е симптом на силата на Африка, а не на нейната слабост“.

Франкопан е недвусмислен в присъдата си по отношение робството в Америка: „Например пристигането на по­клонниците на борда на „Мейфлауър“ в залива Плимът през 1620 г. от векове се разглежда като основополагащ момент за произхода на Съе­динените щати, а акостирането на „Белия лъв“ с първия товар от аф­рикански роби в Хамптън, Вирджиния, година по-рано – през 1619 г., се споменава рядко и мимоходом. Много от най-известните образова­телни центрове в САЩ, включително Принстън, Йейл, Джорджтаун и Харвард, са основани с печалби от търговията с роби, а Вирджински­ят университет дори е изграден с техния принудителен труд. Амери­канската политика също дължи много на плодовете от робството – над 1700 членове на Конгреса между 1789 г. и 1920 г. „притежават“ или „са притежавали“ други човешки същества.“

Обратно в Европа, няма как да не спомена този забавен епизод от църковната история през XVI век: „В Италия положението се влошава още повече от нашествието на скакалци, които „връхлитат в такива количества, че засенчват слънце­то“. Накрая папа Пий V се вижда принуден да проведе открит съдебен процес на площад „Свети Петър“ и да ги отлъчи от църквата, след което „те изчезват, за да не бъдат видени никога повече“. Със сигурност заради присъдата си, да.

Нещо банално всъщност се оказва променящо света: „Още по-важна от царевицата и маниоката е друга култура, чието въздействие в световната история е трудно да се надцени, не на по­следно място защото смекчава рисковете от метеорологични сътре­сения и климатични промени. В социално и икономическо отношение ефектът ѝ е сравним с този на най-значимите медицински открития или на индустриалната революция. Тя спасява от глад, подобрява здравето на населението, стимулира урбанизацията и намалява кон­фликтите. Скромният картоф променя света.“ Франкопан допълва:

Статистическото моделиране сочи, че с въвеждането на картофите драстично спада вероятността от войни не само в Европа, но и в други конти­ненти и региони. Появата на сладки картофи първо в южната част на Китай, а след това на север, съвпада с намаляването на селските бунтове, най-вече защото осигурява застраховка срещу лошите мете­орологични условия и провала на добивите от други култури.

Авторът пространно описва сериозните опити за влияние върху климата по време на войната във Виетнам, а именно предизвикване на обилни дъждове, които до голяма степен се оказват успешни, макар и не систематично. Същевременно изследвания в тази посока се провеждат и от другата страна на Желязната завеса, включително в България: „В по-нататъшна демонстрация на откритост и сътрудничество, американска научна делегация прекарва три седмици в Съветския съюз през май-юни 1976 г., за да обсъди въпросите за контрола над метеорологичните условия и да почерпи опит от засяването на облаци над 5 милиона хектара площи в Кавказ, Молдова и Централна Азия, а също в държави от съветския блок като България и Унгария. Съвет­ските партньори твърдят, че експериментите са много успешни и че дейността ще продължи да се разширява през идните години.“

Към края тонът на Франкопан става ако не алармиращ, то силно тревожен, когато говори за актуалните климатични промени и отказа на политическата класа не просто да работи за предотвратяването им, но и да признае самото им съществуване. Глобалното прахосване на енергия и разхищение на ресурси е без аналог, а дори по наглед банални теми като модната индустрия числата са повече от стряскващи: „За отбелязване е, че на модната индустрия се падат 10 процента от глобалните емисии на парникови газове – повече от авиацията и корабоплаването, взети заедно. Според някои проучвания до 2050 г. производството на облекло може да е отговорно за една четвърт от общия генериран CO2. При това значителна част от енергията и ре­сурсите, влагани в сектора, се пропиляват – само във Великобритания потребителите държат в гардеробите си неносени дрехи на стойност 50 милиарда долара. Общо по света всяка секунда се изгарят или депозират на сметищата по един камион дрехи и тъкани, които вече не са актуални или не могат да си намерят купувач. Най-малко 39 000 тона са изхвърлени в пустинята Атакама, един от най-сухите региони на света, където биоразграждането им, ако изобщо някога се случи, ще отнеме стотици години.“

Сами виждате какво разнообразие от теми засяга Франкопан в „Преобразената Земя“, а това е само малка част от мащаба на неговия исторически разказ. За мен този тип книги са изключително полезни както за попълване на общата култура, така и даване на неочаквани гледни точки към общоприети трактовки на събитията, а също както и в „Пътищата на коприната“, има цяла вселена от информация за историята на пленатата извън Запада, която просто не знаем и всъщност дори не интересува голяма част от учените. А няма как да говорим например за Велико преселение на народите, без да търсим причините за него, а те са климатични и се отнасят до далечни земи в Азия, именно промените там всъщност стават косвена причина за посоките, в които поема европейската история – банален пример, разбира се, но именно учени като Франкопан могат да стигнат далеч отвъд баналното и да посочат нови посоки не само на мислене, но и търсене на решения за текущите глобални предизвикателства.