Престижът е по-важен от живота

   Рисковано е с книга, която излиза на български далеч след прекрасния филм по нея. „Престиж“ има наистина  крайно впечатляваща екранизация – сложна и леко налудничава, – така че от книгата на Кристофър Прийст очаквах нещо не по-малко от това. Разбира се, това очакване не може да не е подлъгващо с оглед на това, че знаеш тайните и на двамата илюзионисти в аванс. Хубавото в цялата история обаче е, че книгата е различна от филма – и причината за сблъсъка между тях не е смъртта на любимата на единия, нито някога изобщо работят заедно, дори нито веднъж не се срещат вън от последователните си атаки по време на представленията. Точно от тези разлики се ражда и основният разлом между филма и книгата – първият си е сложна трилърова мистерия, докато сред страниците действието, особено в края, си избива дори на хорър – и точно там е тръпката, в невъзможната зона между магията и науката, от която изскачат чудовища.

   Ако все пак не сте гледали филма, историята се върти около двама илюзионисти, които се вкопчват в бясно съперничество, започнало в общи линии случайно и непреднамерено. Всеки от тях мечтае за славата на голямата сцена и изработва нови и нови все по-сложни илюзии, с които да печели овациите на публиката. И двамата минават през ред върхове и провали и в личния си живот, и на сцената, докато битката им придобива измерения на обсесия – и докато великолепният номер с магическо пренасяне на единия не подтиква другия да се обърне към прославения учен Никола Тесла, който в най-лудата ера на науката в началото на XIX век май има какво да му предложи – съвършения номер, невиждан и невъзможен наглед. И мрачната тайна, която върви с него, разбира се…

    Кристофър Прийст е конструирал доста сложно книгата си, като основно се осланя на дневниците, които двамата илюзионисти списват през живота си – с всичките липси, пропуски, целенасочени замъглявания на истината, които съпътстват подобни лични записки. Сменяйки гледните точки, той показва различните пътища, по които те криволичат към целите си, както и жертвите, които са готови да направят. Героите му са същества, изплетени от огромно его, логично за хора със страст към сцената и прожекторите, но силно уязвими в самочувствието си и желанието да са обект на възхищение. Разказът тече леко и приятно, в един момент дори леко монотонно, но това не бива да заблуждава – има ключови моменти, които не бива да бъдат пропускани, авторът е оставил нарочни трохички, по които читателят да се досети какво се случва, без да чака grand finale.

    Прийст доказва таланта си на разностранен писател – „Престиж“ няма нищо общо с „Преобърнатият свят“, а описанието на измамно красивия свят на илюзиите е безукорно от техническа гледна точка. Самият роман като написване и структура е реверанс към романите от XIX век и ми напомни силно на „Картата на времето“ на Феликс Палма.