Вълните пулсират, прииждат и се подсилват една друга. Те определят хоризонта на технологичните възможности във всяка епоха и са част от нас самите. Няма такова нещо като нетехнологично човешко същество.
Наскоро писах за визионерската и доста позитивна „Сингулярността е все по-близо“ на Рей Кърцуайл, сега е ред на „Прииждаща вълна. Изкуственият интелект, властта и нашето бъдеще“ на Мустафа Сюлейман (понастоящем изпълнителен директор на Microsoft AI) и Майкъл Бхаскар, един доста по-песимистичен и по-технологично ориентиран отговор на големия въпрос – „Какво идва?“. Двамата автори са недвусмислени:
Вълната е обусловена от изкуствения интелект (ИИ) и от синтетичната биология. Заедно те ще разкрият нова ера пред цивилизацията, създавайки богатство и излишък в невиждани досега мащаби. Но бързото им разпространение може да даде в ръцете на недобросъвестните играчи цял набор от средства, с които те да предизвикат смущения, нестабилност и катастрофи. Огромното предизвикателство на XXI век е, че нашето бъдеще зависи от технологиите, но в същото време е застрашено от тях.
Сюлейман е дейно ангажиран в развитието на изкуствения интелект – съосновател на компанията DeepMind, които си поставят за цел „да възпроизведем онова, което ни прави уникални като вид, нашата интелигентност“, той говори за „началото на бъдещето“, на което е свидетел, за създаването и обучението на програми като AlphaGo, която побеждава шампиони по древната китайска игра го, а на много по-мащабно ниво пак те решават огромния научен проблем със сгъването на протеините чрез друг техен продукт, като през 2022 г. изходният код е отворен за обществено ползане, което дава огромен тласък на приложните биологични изследвания. Авторът уверено дава прогнози за бъдещето, като задава рамката на четирите характеристики на прииждащата вълна – асиметрия, свръхеволюция, многофункционалност и автономност, като на всяка от тях отделя достатъчно внимание и описва противоречивите им характеристики.
…никоя технологична вълна досега не се е поддала на контрол.
Връщайки се назад, Сюлейман разказва накратко и човешката истори от гледна точка на развитието на отделните технологични вълни и как те са променяли света, като ясно посочва защо идващата ще го направи на свой ред и нищо не може да я спре. Според него ритъмът на историята се движи от технологиите с общо предназначние, а „през следващите четиридесет години ще видим не само как структурата на атомите се изразява в битове при небивали нива на сложност и прецизност, но и което е още по-важно – как битовете информация получават своето реално изражение обратно в атоми. Иначе казано, иновациите в „реалния свят“ ще започнат да се движат с дигитално темпо, в почти реално време, с намалено триене и по-малко зависимости.“ Според него Западът изостава сериозно в изследванията на изкуствения интелект („На Китай се пада впечатляващ дял от (научните) статии на тема изкуствен интелект – от 2010 г. насам те са четири и половина пъти повече от американските и дори надхвърлят по обем тези на САЩ, Обединеното кралство, Индия и Германия, взети заедно“), а мащабните прмени, които се задават, вече разклащат държавите и вероятно дори ще ги съборят:
Още преди да се е разразила напълно, прииждащата вълна е двигател на световната сцена и основен фактор за влошеното здраве на националните държави. Тя е твърде бърза в своето развитие, твърде глобална, разностранна и примамлива, за да се поддава на средствата за контрол, прилагани от правителствата. Изкуственият интелект и синтетичната биология навлизат в едни разклатени общества, които и без това не функционират добре.
Голямо внимание авторът обръща на фалшивите новини и дори за т.нар. „инфокалипсис“ – „теоретичната точка, в която обществото вече няма да може да управлява потока от фалшиви материали, а цялата информационна екосистема, върху която се крепят познанието, доверието и социалното сближаване, ще се разпадне.“ Според Сюлейман „в крайна сметка ще стане възможно да се генерират цели синтетични истории и събития от уж реалния свят, богати на всевъзможни оттенъци и детайли. Редовият гражданин няма да разполага с времето или инструментите, за да проверява съдържанието им, а и фалшификатите все по-лесно ще преминават дори задълбочени проверки.“
Сюлейман твърди, че корпорациите ще поемат много от функциите, върху които държавата има монопол в момента, като дава за пример доминацията на Samsung в Корея, чиито приходи „представляват 20 процента от икономиката на страната“. И продължава: „Samsung и Корея са прецедент, но вероятно не задълго. Предвид продължаващата концентрация на потенциал редица неща, които обикновено възприемаме като прерогатив на държавата, като образование, отбрана, а защо не дори осигуряване на валута или правоприлагане, могат да се предоставят от новото поколение компании.“ И тук не мисля, че той лобира за това – просто го посочва като доста вероятна възможност, от която ще произлезе следното:
В обобщение, възвръщаемостта на иновациите ще се нараства експоненциално, а няколко избрани компании ще се възползват от най-голямата концентрация на капацитет, виждана в историята.
На свой ред много държави също бързо ще се възползват от технологичните промени – нещо повече, това вече се случва. Сюлейман пише: „Обществата, изградени върху наблюдение и контрол, вече са тук – остава само да видим дали това ще прерасне в прекомерна концентрация на властта.“ Точно обратното течение обаче според него ще намери начин да се противопостави: „Изкуственият интелект и синтетичната биология дават равни възможности на маргиналното гражданско сдружение и на глобалната корпорация, на малкия и на големия играч. Те усилват някои предимства на размера, но същевременно анулират други. Какво ще се случи с вече разклатените държави, ако всяка секта, сепаратистко движение, благотворителна фондация или социална мрежа, всеки фанатик или ксенофоб, всяка популистка политическа партия, мафия, наркокартел или терористична група получат възможност да атакуват нейните устои? Лишените от права просто ще се овластят сами, но вече при свои собствени условия.“ Сюлейман определя бъдещето като разкъсано между противоречащи си течения:
Всеки индивид, всеки бизнес, всяка църква и всяка нация рано или късно ще имат достъп до изкуствен интелект, генно инженерство и роботика. И всеки изкуствен интелект, бил той на човека, седящ у дома на дивана, или на най-голямата корпорация, ще се стреми да реализира целите на своя собственик. Тук се крие ключът към разбирането на конфликтите и колизиите, от които е изтъкана прииждащата вълна.
Единият от изходите, които Сюлейман посочва, е създаването на същинска антиутопия като съпротива на хаоса: „Нациите постепенно ще се убеждават, че единственият път е въвеждането на всеобщо наблюдение… пълен контрол, подкрепен от твърда власт. Това би открехнало врата към антиутопията, но за мнозина тя ще бъде за предпочитане пред лицето на катастрофата… Подобни мерки все още не са популярни на Запад, но смятам, че е само въпрос на време това да се промени. Новата вълна осигурява както мотива, така и средставата за антиутопия, базирана на принудата и постоянно събиране на данни.“
В „Прииждаща вълна“ са разгледани още много теми, като например защо сдържането на технологичното развитие не е реалистична опция, появата и развитието на синтетичната биология чрез ДНК принтерите, какъв ще е следващият енергиен преход и защо технологичните промени неминуемо имат политическа насоченост. Очакването на Сюлейман е за глобален провал на държавите в лицето на новите промени, той посочва ясно кои са разклащащите фактори за това, като например появата на истински машини за дезинформация и инфоатаки, спонсорирани на държавно ниво. И все пак в края милостиво дава десет стъпки, които биха могли да осигурят известен контрол над вълната, която заплашва да удави света. Приемам, че това е ключова книга за разбирането какво се случва в настоящето и какво ни очаква в бъдещето, като много ми се иска по-скоро идеите на Рей Кърцуайл да се осъществят, но все си мисля, че тезите на Мустафа Сюлейман са доста по-реалистични, та били те и ужасяващи.
От същите жанрове
