На пръв поглед приказно красива, на втори тази корица всъщност предава страховито послание – и точно за такава причудлива смес от приказна болка трябва да се приготвите, ако отгърнете „Приказки от военни времена“ на Акиюки Носака. Свидетел на напалмова бомбардировка, която отнема семейството му, той пише със завладяваща простота за най-страшните времена, тихо и кротко издигайки силен глас срещу всяка война. Глас, който си струва да бъде чут, а по негов разказ е създаден и аниманираният филм „Гробът на светулките“.
Всяка от приказките наглед тече на една и съща дата – 15 август 1945 г., денят на обявената от императора капитулалция на Япония след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки и пред заплахата от нахлуване на американските и съветските армии на японска територия. Войната трябва да е свършила, но не е, още много истории има да се разкажат, още много болки да се причинят, още много смърт да се ожъне. Носака с напевен, изчистен език разказва за кита, който се влюбва в подводница и спасява екипажа ѝ; за папагала и детето, което поделя храната си с него; за майката и детето, приклещени от огъня в любимия им парк за игра; за вълчицата и сирачето далеч в китайските земи; за хлебарката и младия пилот-камикадзе; за американския военнопленник и момиченцето, които се спасяват взаимно; за необикновеното дърво-торта, видимо само за децата; за слона и неговия пазач, готов на всичко да защити своя любимец; за войника на забравения остров и неговите гладни фантазии; за момчето, което открива баща си само в бункера под дома си; за учениците, които правят на игра балони-оръжия; за конете и войника, който искаше да ги спаси…
Но сред тези трагични истории Носака разкрива много повече – за живота в Япония и през първите победоносни години на войната, и в края, когато гладът и страхът са притиснали островите. Описва мисленето на хората, дали подчинено на свирепата военна пропаганда, дали фокусирано върху любовта към близките и болката, че не можеш да ги защитиш. В тези приказки враговете са безлични, а този, когото можеш да видиш, можеш и да разбереш – и няма да е вече враг. Децата населяват тези приказки по своя чуден начин, който не винаги е свързан изцяло с реалността. Темата за изоставянето и самотата принизват част от историите, в други животните остават последните ближни на отдалечените от човечеството. И смърт, много смърт има по тия страници, но смърт, описана разбираемо, понятно, като в приказка на Андерсен, която както ознаменува края, така и дава утеха и надежда.
В „Приказки от военни времена“ Акиюки Носака предава така нужното послание за мир и срещу ужасите на войната. Приказки за деца, но нужни и за възрастните и техните ожесточени сърца.
Още по темата
