Жанр: Разкази, Сборник

Издателство:

Автор: Шон Тан

Оригинално заглавие: Tales from Outer Suburbia, 2008.

Преводач: Нева Мичева

Корица: Твърда

Година на изданието: май 2016 г.

Страници: 96

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

   Логично е тази книга-бижу да носи логото на „Жанет 45“ – спомнете си за “Птичият събор” на Петер Сис например. „Приказки от крайните квартали“ на Шон Тан е не просто една от най-красивите и привлекателни книги, които съм разглеждал, но е съвършената сплав между текст и илюстрация. Тан показва, че няма безинтересни територии, че най-делничното и сиво ежедневие – това, което изпълва безутешните крайни квартали, може да бъде пронизано от магически реализъм, че реалността може да се приплъзне съвсем малко, за да създаде интелектуална или емоционална заигравка.

1

   Кратки, наситени разкази – някои са илюстрирани с големи, хубави картини, в други текстът се разпада в илюстрациите и може да се пренареди в комбинация, която читателят сам насочва. Лабиринт от възможности, които само прецизен превод – Нева Мичева, и талантлив художник – Кирил Златков, могат да пресъградят на български език. Това не е книга, която се превежда механично и се хвърля на рафта в книжарницата – точно обратното, тя се деконструира на съставните си части, които после като пъзел се пренареждат, така че както да се запази оригиналният замисъл, така и да се прозре допълнителният локален пласт, който всеки език притежава в същината си. Универсалното разбиране на понятията е в основата на правилния превод, но проникновеното предаване на чуждия текст съдържа и привнасяне на културата на преводача, одомашняване на чуждото, опитомяването му в някакъв смисъл. А защо не и обогатяване?

3

   Воден бивол, указващ посоки с копито; чуждестранен ученик, живеещ в кухненския долап; гостът, прекосил океана по дъното (или аз така разбрах този най-прекрасен разказ); морската крава в предния двор; влюбените, които събират къс по къс любовта си; скритите под пода вътрешни дворове щастие; историята на клечовците, които момчетата преследват; празникът без име; балистичните ракети в двора, оцветени като за празник… само част от сюжетите, които обитават пространството между илюстрациите. В края на книгата Шон Тан казва, че първо нахвърля именно рисунките в бележника си, а историите, които да ги обяснят (малко или много) идват по-късно.

  „Приказки от крайните квартали“ е наистина събитие и силно я препоръчвам. Магическият реализъм се свързва обичайно – и с основание – с Южна Америка, но ето че вирее чудесно и в Австралия.

Вземи с безплатна доставка.
Вземи с безплатна доставка.

  Между другото, само списъкът с наградите на книгата ще заеме цял абзац, но искам по-скоро да ви насоча към това, което е написала за книгата самата Нева Мичева, както и към отзива на Петя Кукудева в Goodreads. Вижте и ревюто на Темз в „На по книга, две“.