Предишната седмици по време на базара препоръчвах много вълнуващи книги. Но през цялата седмица само една вълнуваше мен – „Приключения с книги“ на Ясен Антов. Всеки ден по една глава в рейса ми стигаше, за да вляза в НДК окрилен и окнижен, готов отново да се боря с вятърните мелници и да предавам този сладък книжен вирус на всички околни. Това е невероятна, вдъхновяваща, красива и затрогваща книга. И вярвам, че всеки истински читател ще се вдъхнови от нея, дори и само от прекрасното изречение в началото: „Ако искаш да направиш добро, хвани за ръката дете и го заведи в книжарница.“
Много книги има по тия страници – до една не ги бях чувал. Много автори ги населяват с духа си, с шегите си, с личностите си – до един не ги бях чувал. Почувствах се дърво без корен както никога досега. Защото книгите на тия хора сигурно прашасват по библиотеките и никога не са попадали дори пред очите ми, а начинът, по който Ясен Антов ги описва, страстта и негата, която струи от думите му, водят само едно – искам да прочета тези книги. Затова и ще си извадя всички описани заглавия и ще започна да ги търся малко по малко, вярвам, че ще ги открия все пак. Искам да ги чета. Искам да възстановя поне за себе си тази връзка с талантливите автори-предходници, които за зла участ са останали толкова встрани от живота ми.
Не мога да опиша какви прекрасни истории има зад тази красива корица. Нито мога да предам колко мъдрост и уравновесеност има в думите на Антов, колко шантави приключения и неочаквани срещи – с хора и книги, книги и хора. Мечтая за такъв живот и съзнавам колко невъзможен е в наши дни.
Вижте как описва преводаческия труд, който днес в повечето случай е обезценен до сръчно – и не толкова – занаятчийство:
А трудът на преводача – това го знае всеки цивилизован човек – е тежък и изключително отговорен, бих казал, че е жесток. Защото понякога една дума, един нюанс в изречението или строфата се явяват и в съня на преводача. Кръвта на автора е проникнала в кръвта на преводача, кръвните им телца са се смесили, душевната и емоционална енергия на преводача е напълно подчинена на авторовото слово и мисъл – това е като любовта, или си отдаден напълно, или изобщо не обичаш.
А за писателския, който, неясно защо, се има днес за саморазбиращ и самоподдържащ се талант, а не развиващ се заедно с човека:
А зад тях стоеше не само трудът на писането, но и невидимият труд на писателя – пътуване, срещи с всякакви хора и стотици разговори, общуване и събиране на познания и впечатления, вълнения, необикновени изживявания. И четене! Страхотно много четене! Защото освен душевната широта и жизненият нрав, определящ звуците на един талант, е необходима работа, за която читателят не подозира.
Много още има зад тия страници и не знам как да изкажа възхищението си и тъгата след тази книга у мен. Не знам как може да се открие, в сайта на „Егмонт“ пише, че няма наличност. Но ако ви попадне – дайте й времето си, по малко и без бързане. Тя ще ви се отблагодари.
От същите жанрове
