Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

   Ако щете вярвайте, усетих се, че чета автобиография чак на последните 50-ина страници. Сериозно! Обикновено търся информация за дадена книга, след като съм я прочел, за да не си създавам предварителни очаквания. И в този случай това ми изигра забавна шега.

   Голям почитател съм на Кронин, безспорно, “Замъкът на шапкаря” и “Цитаделата” са великолепни романи, далеч над самодостатъчното писане, а прекрасни огледала на епохата си. Затова и “Приключения в два свята” ме подлъга – главният герой се бори с живота по начин, изключително наподобяващ този на д-р Андрю Менсън от “Цитаделата”, и само с лекото си недоволство за подобните сюжети аз усърдно продължих да следя неговите странствания из Англия, докато успява да наложи лекарската си практика сред висшите кръгове в Лондон.

   И в един момент – БУМ – героят решава да се оттегли, за да напише романа… “Замъкът на шапкаря”. Трябваше да видите физиономията ми. Чак в този момент разбрах защо именно тази книга Ваня Златева (която любезно ми я даде) препоръчва на всеки – защото това не е роман, а животът в най-чист вид, през очите на човек, който се е борил цял живот с изумителни трудности, за да постигне успех в своето поприще. И който не се поколебава на върха му да се откаже и да последва това, което сърцето му шепти – тоест да замени шишенцата с лекарства с перото на писател. И успява да превземе висини и тук!

   Вдъхновяваща история, подобна по своето внушение на тази на Патрик Суейзи, която прочетох наскоро. Светът на Кронин е много, много различен от нашия, но човешката природа е непроменима – затова и всички книги на лекаря-писател нямат давност. И си заслужават четенето.