Ехей, как ме зарадва Даниел Пенак с „Приключенията на Камо“! Точно нещо такова ми се четеше – жизнерадостно, свежо, забавно, с книжен фон (за да е в мир с невероятната „Градът на сънуващите книги“) и с толкова много детска невинност. Самият Пенак е знаково име за мен от онова малко чудо „Като роман“, което четох преди време, а сега затвърди за мен, че е писател, който умее да запалва хлапетата не само по своите книги, но и по четенето изобщо.
В „Приключенията на Камо“ има четири прекрасни истории, коя от коя по-чудновати. В първата Камо започва да си пише с момиче, което е живяло два века преди него, и между двамата пламва страстна, детска и невинна любов. Във втората недоверието на Камо към велосипедите е преодоляно силом, докато майка му обикаля Русия да дири корените си, но какво ли хубаво може да се случи от смесването на съдбата на прадядо му с неговата собствена сред Париж? В третата история най-страшният учител задава най-страшната задача за съчинение и в резултат децата стават възрастни, а родителите им – деца, и хаосът започва. А за десерт – най-добрият учител е готов на всичко за учениците си, дори и да се преобразява в куп роли, но ако сред тях изгубва себе си безследно, какво ще направи Камо?
Разказите текат през погледа на най-добрия приятел на Камо и са истински изпълнени с прекрасен хумор, свежи и интересни идеи (каквито са всички детски идеи, разбира се!), но в никой случай Пенак не е създал безопасен свят – Камо и неговият приятел преминават през много трудности, докосват се до темата за смъртта, за отговорността, за нуждата да стоиш зад думите и решенията си. А воглаве с приключенията Пенак вмъква купища податки към други книги, а техните герои са сякаш също толкова живи, колкото неговите собствени – и се получава една прекрасна мешаница. Да не пропуснем и страхотните илюстрации на Жан-Филип Жабо, които допълват забавлението.
Силно препоръчвам на всички с малки деца, мисля, че ще се смеете доста и вие покрай тях!
От същия автор
От същите жанрове
