Влезте, заповядайте. Почти век назад е, а от опушените стени вигледа лика на австро-унгарския император, наплют от мухите. До бара е седнал тайният агент Бретшнайдер, който си говори уж невинно с кръчмарят Паливец, прочут с мръсната си уста. А, да, там е и Швейк. Единственият и неповторим. Винаги невинният и по лични признания официално освидетелстван за идиот. Огледайте тази чешка кръчма с име “При чашата”. Оттук започват “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”.
Гигантският конфликт е гротескно смешен през погледа на Ярослав Хашек и неговия герой Швейк. Цял полк уникални характери се опитват да излязат наглава с него, но това е вън от възможностите на коя да е земна сила. Ако пожелае, Швейк сам ще влезе в Москва, Париж и Лондон. Просто не си го е наумил, естествено.
Кой ще срещнете сред страниците на привидно безкрайната тухла, която се чете толкова леко? Вечно пияният фелдкурат Кац с вяра в чашката, но не и някакви си там богове, поручик Лукаш, специалист по тънката част и вечна жертва на Швейковия идиотизъм, поручик Дуб, който така и не опознаваме около опаката страна, вечно гладният Балоун, опустошаващ всичко хранително в обсег и още, и още уникални образи, които не могат да бъдат срещнати никъде другаде, освен в шедьовъра на Хашек.
А войната си тече. Но сред страниците кръв и битки няма – има неспирно кокошарство, глад, мерак и всички забавления, които войниците могат да си осигурят. Австро-Унгария е обречена с такава армия, чийто боен дух има отрицателни стойности. И затова се срива с лекота.
Ще си позволя нещо, което не съм правил досега – ще копна един малък откъс от книгата, с надеждата тези, които досега са пропуснали среща с Хашек, да поправят тази си грешка, след като го прочетат:
“…След излизането му Швейк приведе всичко в жилището в най-добър ред. И когато късно вечерта поручик Лукаш се върна у дома, Швейк можа да му доложи:
— Господин поручик, разрешете да доложа: всичко е в най-добър ред, само котката направи беля — изяде канарчето.
— Как може такова нещо? — прогърмя поручикът.
— Ето как стана, господин поручик… аз знаех, че котките не обичат канарчетата и им пакостят. Затова поисках да ги сприятеля и в случай, че мръсницата се опита да предприеме нещо, да й изтупам кожуха, та да помни цял живот как да се държи с канарчето. Много обичам животните. В нашата къща живееше един шапкар, който така беше обучил котката си, че тя, след като изяде три канарчета, после не смееше дори да погледне канарче. След това то можеше да кацне преспокойно дори на гърба й. Та и аз исках да опитам, извадих канарчето из клетката и й го поднесох да го подуши, а тя, маймуната, преди да се усетя, му отхапа главата. Аз наистина не очаквах такава простащина от нея. Да беше врабец, господин поручик, пак нищо, ама такова хубаво канарче, чак от Харц донесено! И да бяхте видели колко лакомо го ядеше — с все перата — и мъркаше от удоволствие. Разправят, че котките не били музикални и не могли да понасят песните на канарчетата, понеже не ги разбирали, мръсниците. А как я наругах, пустата му котка, но, пазил ме бог, нищо не съм й направил, чаках да се върнете и да решите какво да я правим, поразницата крастава.
Разказвайки всичко това, Швейк така открито гледаше поручика в очите, че последният, след като се бе приближил до него с известни груби намерения, се оттегли, седна на един стол и попита:
— Я слушайте, Швейк, вие наистина ли сте такова говедо?
— Тъй вярно, господин поручик — отговори тържествено Швейк. — Още от малък съм си такъв Марко Тотев. Винаги имам желание да поправя нещо, да стане хубаво, а никога нищо не излиза, само неприятности за мене и околните. Аз наистина исках да ги сприятеля, та да си серазбират, и никак не съм крив, че тя го налапа и по такъв начин свърши с приятелството. Преди години котката на Щупартови изяде дори и папагала им, защото й се присмиваше и маяукаше подир нея. Но те, котките, са много жилави. Ако заповядате, господин поручик, да я очистя, ще трябва да я притисна с вратата и да дърпам, иначе няма да можем да я довършим.
И Швейк с най-невинно лице и с мила добродушна усмивка изложи пред поручика различните начини за убиване на котки. Съдържанието на разказа му бе в състояние да закара в лудницата цялото дружество за закрила на животните…”
Просто монументален шедьовър на хумора. Само може да се съжалява, че Хашек умира и не успява да довърши творбата си, но има интересно продължение на Карел Ванек, което според мен е почти неотличимо стилово от оригинала.