Аз не мога това да го разбера. Как може да се смеете на историите на Мюнхаузен? Че те са си съвсем сериозни и нерядко с трагичен привкус! Били измислени? Че отде знаете, да не сте били с него? Не, нали? Тогава какво се обяснявате – щом вярвате на Армстронг и Хилъри, че са били на Луната и Еверест, ще вярвате и на героя на Рудолф Ерих Распе 🙂 А че той даже си е бил и истинска личност, живял през ХVIII век!
Че какво му е толкова невероятно да използваш вълк за впрегатно животно; да подпалваш барут с искри от удар в главата (и в резултат да улучиш “пет двойки патици, четири качулатки и две водни кокошки”); да полетиш с няколко патици, хванати с ремък и сланина; да убиеш елен, на чийто рога си посадил черешово дърво; кучето ти да роди 5 кученца, докато гони бременна зайка, която от своя страна ражда точно 5 зайчета по време на преследването; да атакуваш турска крепост върху гюле; да се самоизтеглиш от блато, хванат за косата си; да споменем и разходките до Луната и странните същества там и какви ли още не чудесии…
Барон Мюнхаузен няма спирка ни за миг, а около него се сипят приключение след приключение. Но той доказва, че с висок дух, оптимизъм и малко съобразителност всяко препятствие може да бъде надскочено. Трябва да отдадем и заслуженото на превода на Ангел Каралийчев, без който едва ли творбата на Распе щеше да бъде такова очарователно бижу на полета на човешката фантазия.
Мисля, че тази книга трябва да бъде сред задължително изучаваните в училище, за да се научат децата, че няма нищичко невъзможно на този свят, стига човек да желае да го постигне. И не се страхува да се поизцапа, де.
От същия автор
От същия жанр
