Когато обявих, че се заемам с книгите на Ю Несбьо по реда им на написване – след като много харесах „Снежния човек“, коментарите бяха единодушни: страхотни са… но след първите две. Затова и подходих предпазливо към „Прилепът“, дебютния роман на Несбьо, но нямаше нужда – романът си е чудесен за разпускане. Само трябва да излезем за малко от балканската ни гледна точка, с преобладаващото чудесно време навън, което подмамва към лежерност. Според мен Несбьо пише първата си кримка с нарочен екзотичен елемент – изпраща своя инспектор Хари Хуле чак в Австралия, защото как да не се хареса този контраст на норвежците? Почти половината роман е едно хубаво, лежерно (повторението е нарочно) въведение към същинската интрига, като върху топлия климат, наркотиците и лековатите нрави малко по малко се наслагват тъмните краски, които в един момент стават преобладаващи и… става страшно.
Историята навярно е позната на всички крими фенове у нас, затова ще я опиша само накратко за такива като мен, които тепърва навлизат в диаболичния свят на Несбьо. Млада норвежка е убита по особено жесток начин в Австралия. За да помогне на местните власти, на място пристига инспектор Хари Хуле, който крие доста тъмни страници в миналото си. Попаднал в една слънчева, друсана и доста разгонена страна, той бавно се аклиматизира, а за тая цел особено помага красива шведка, с която се впуска в любовна авантюра. Същевременно около убийството се трупат повече въпроси, отколкото отговори – а от контактите му с колоритните местни Хуле затъва и в някаква мъглява митологична каша, сред която започват да проблясват обаче някои полезни посоки. Едва ли имате съмнение, че всеки, с когото той се среща, има нещо общо със случилото се – а един пътуващ цирк добавя още повече екзотика към сюжета, още повече когато поредното жестоко убийство е реализирано по време на самото представление. Както си текат тихо и кротко, внезапно събитията се втурват бясно и е въпрос на часове да се реши кой ще живее и кой ще умре. Несбьо обаче няма милост.
„Прилепът“ си е обещаващо начало и очаквам с нетърпение да видя колко по-силна ще да става поредицата. Хуле е сложен герой, който притежава твърде много слабости, много далеч от стандартния образ на хладнокръвен и винаги остроумен детектив, който държи положението под контрол дори когато го спукват от бой (такива новели четох тия дни от Чандлър, скоро ще пиша за тях). Планирал съм по роман на месец, така че до края на годината ще наваксам с почти всички излезли досега – и само предвкусвам удоволствието.
