Няма как да опиша какво е да харесваш силно някой автор и да получиш шанса да го направиш „свой“. След „Булото“ на Мартин Маринов, „Дивата природа“ на Белослава Димитрова, „Кралят в жълто“ на Робърт У. Чеймбърс и „Лятна детективска история с таралеж“ на Деян Копчев дойде време за най-големия ни проект досега – „Прилив“ на страхотния Даниел Суарес. Почитател съм на автора отдавна, още като прочетох издадената през 2009 г. у нас „Демон“ и продължението, което четох в оригинал – „Freedom™„. Когато най-сетне получихме мечтания отговор, че новата му книга идва при нас, не можех да си намеря място от щастие (само факта, че бях в претъпкан рейс, като ми звъннаха, ми попречи да крещя от радост). Но това обаждане бе само началото, а след усилна работа сега вече мога спокойно да кажа, че книгата вече отива към книжарниците в достоен вид, благодарение на страхотния превод на Радин Григоров и щателната корекция на Ива Колева – поредната селекция на Благой Иванов е отново в десетката.
Конспирациите са навсякъде около нас и както обичам да казвам: като се стреля на 360 градуса около нас, по чиста случайност и като статистическа закономерност все нещо се окаже истина. В света на „Прилив“ се преплитат една от най-мощните такива теории – че правителствата и корпорациите крият научни пробиви с користни цели, като по този начин си осигуряват власт и печалби, както и че чрез монопола над технологиите може да се постигне жадуваното световно господство, срещу което противодействие няма.
По време на Студената война секретна американска агенция получава мандат да контролира технологиите – като не само присвоява откритията, но и има свободата да инсценира смъртта на учените, стигнали до тях, и да ги принуждава съдействат срещу заплахата от изолация от света. Натрупването на мощ е бавно, но необратимо – и в един момент те са като „Мъже в черно“, но без наличие на отговорност и с присъща арогантност и усещане за недосегаемост. Лечение на рака, тайната на безсмъртието, чистата и почти неизчерпаема енергия, мигновени и непроследими квантови комуникации и компютри, дори управляема антигравитация – тези открития, считани още за мечти, са реалност, но са узурпирани в името на защитата на социалния ред. И ръководителите на агенцията се превръщат в пазачите, които няма кой да пази – а изкушението да направляваш човечеството за негово собствено добро е твърде силно.
Суарес проследява драматичната съдба на Джон Грейди, гениален и антисоциален учен, чийто пробив го слага на мушката на БКТ – Бюрото за контрол над технологиите. Лабораторията му е унищожена, а той е похитен – истината за напредъка на технологиите, която се открива пред него, е зашеметяваща. Даден му е избор – или да продължи работата си с неограничено финансиране и достъп до мечтани възможности, или да бъде затворен във високотехнологична крепост. Няма да издавам какво се случва, защото Суарес е вмъкнал страхотни обрати в действието, като книгата е далеч от героичен епос на самотен войн, борещ се срещу системата – много повече „Прилив“ е изследване какво се случва, когото човечеството систематично е лишавано от най-добрите си умове. Може да се направи връзка с „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд, където предприемачите са низвергнати, а светът рухва – в случая налице е стагнация под невидима, но практически всемогъща чужда власт. БКТ са извън контрола на властите, те са недосегаеми и арогантни – и дори армията на САЩ може би е неспособна да се наложи над тях. Точно война идва на хоризоната – най-могъщата държава в света трябва да озапти разбунтувалата се агенция, а отцепнически организации, също притежаващи могъщи технологии, в Русия и Азия правят положението абсурдно сложно. Идва ново Средновековие, в което църквата е заменена с БКТ – а абсолютната власт, спусната от бога, е заменена със съвсем реално всемогъщество, основано на пълно техническо превъзходство.
За разлика от „Демон“ и „Freedom™“, Суарес е намалил научната част и е увеличил човешката – действието тече по-бързо и наситено, има повече психологическа дълбочина, но до голяма степен липсват наистина сложните научни теоретизации, които иначе толкова обичам. В никой случай те не са липсващи – теорията за антигравитацията е доста чалната и определено, както посочва авторът, е нужен ум, работещ по различен начин, за да осъществи подобен пробив. Грейди е уникален герой – със синестезията си и математическия талант, с липсата на социални умения, но пък с достатъчно развито чувство за отговорност. Суарес го среща със съвършения антипод – красивата Алекса, рожба на генетичното съвършенство, която е буквално човешко същество от нов вид, но пък е лишена от естествените за нормалните хора възможности. Лидерите на БКТ са по-скоро типичните тирани – Хедрик, който не може да удържи на изкушението на абсолютната си мощ, и Морисън, военният, чиято ДНК е използвана за създаване на армия изпълнителни клонинги. Без да издавам излишно, на едно ниво Суарес говори за изкушението човешкия мозък да бъде впрегнат за създаване на изкуствен интелект, който да бъде лишен от чувства и емпатия, да бъде способен да взима оптимални решения, без да бъде ограничен от морал.
„Прилив“ е технотрилър с прогностична мощ – не просто екшън и пукотевица със страховити оръжия, а предупреждение за процеси, които със сигурност протичат в една или друга степен. Милитаризацията никога не е приключвала с края на Студената война, само се пренесе от количествено чудовищни армии към надпревара в качествено нови и изглеждащи като фантастика военни технологии. Не е тайна и избиването на учени с цел осуетяването на научни пробиви. Даниел Суарес описва реалност, която наглед е същата като тази навън, и човек не може да не се замисли колко от написаното е потенциално вярно – и какви ли още неведоми технологии така и не стигат до публичността.
