Най-сетне и това чудо се появи – и в превод на правилния човекозаек: Комата. „Примигване на екрана“ събира кратки творби на Пратчет от цялото му творчество – както ранни, с които той сам се шегува в книгата, така и по-късни от Света на Диска, където познати герои като Смърт, Лорд Ветинари, ефрейтор Керът, Леля Ог, Баба Вихронрав и други се вихрят в познатите си роли. Ясно е, че за всички фенове по-интересни ще са вторите, но си струва да се надникне и в ума на онова младо момче, което още е далеч от известност, който си пише кратки разказчета, прави си гаргара със света около себе си, малко по малко извайва перото си и се насочва неусетно в посока, която ще го направи безсмъртен.
Всъщност така и никога не се заех сериозно с Пратчет, за което съжалявам, през годините назад съм чел напосоки негови книги, които са ми попадали в ръцете. Но няма да забравя „Ерик“, която, както сигурно на мнозина се е случило, нашите ми взеха със заблуждението, че е детска книга заради шаренията по корицата и страниците – и досега с въображението на Пратчет прогори в детския ми ум образи, които не се забравят.
Та какво ще ви се стовари на главата? Малко добър стар бизнес с дявола, който не винаги трябва да завършва зле. Контрабанда с неочакван край, странна картина, детски разказчета с причудливи рисунки (едната от които поразително прилича на пиле от Angry Birds), разказ-предтеча на книгата за номите, сказание в бял стих за атеизма и вярващите, чудна политическа сатира, предтечата на „Дългата земя“, разказ за преминаване в различни светове, материализация на измислен герой, който изисква нещо от своя творец, нахлуване на Смърт извън Света на Диска, че и малко научна фантастика от ретро годините на дигиталната ера. И едни кокошки – леле, какви кокошки! История за Артур и неговия меч… ама не съвсем. Коледен разказ за компютър с желания към Дядото в червения костюм.
И разбира се, много по-силната част, историите от Света на Диска. Тази за моста на трола, който трябва да го отбранява на всяка цена, дори това да му коства скарване с Коен Варварина. Ефрейтор Керът разследва престъпление – и обвинява Смърт за… смърт. Баба Вихронрав и Леля Ог забъркват поредната си беля, от която никой няма да излезе сух. Националният химн на Анкх-Морпорк, в който се говори за важните неща – допълнени с много мън, врън и ъм. Купища важни медицински бележки, които може и да послужат и в този свят, за почуда. История за настолна игра около „Туп!“. Съвсем истинско обръщение на Лорд Хавлок Ветинари. Спор на Смърт с философ – перпетуум мобилето от нещо такова ще се пръкне, да знаете. И закъде без академиците от Невидимия университет, които са готови на всичко, за да… не правят нищо. И накрая едни скаути, разбира се, как без тях, но едва ли очаквате да са вършели някакви безобидни неща.
„Примигване на екрана“ е пъстра мозайка от творбите на един изключителен ум. Чакам с нетърпение другия му сборник – „A Slip of the Keyboard“, който събира нехудожествените му кратки творби, нещо наистина различно. А другата седмица излиза новото издание на „Последният герой“, която не съм чел, време ѝ е 🙂
