Доброто, трънливо фентъзи е по-ценно от теглото на ръкописа си в злато, или поне читателите си мислим така. Вече сме разглезени от Джордж Р. Р. Мартин, Джо Абъркромби, Матю Удринг Стоувър (наскоро издаден у нас), Скот Линч и други, нормално е да искаме още и още, като новите автори трябва да стигат поне близо до тази летва, ако не и да я прескочат. Марк Лорънс и „Принцът на тръните“ ми бе силно препоръчана от Мила Ташева, обеща ми кървави сцени, чутовен цинизъм и още ред готини неща, които диря в съвременните фентъзита. Открих ги, безпорно, но размахът на споменатите горе сякаш ми липсваше, действието се движи в един-единствен улей, макар и с обичайния похват да е разкъсано в различни времена.
Някогашният принц Йорг Анкрат е понастоящем професионален бездомен главорез, макар и ненавършил 15 – възраст, за която предвижда да бъде вече крал. Почти обичайната история в миналото – майка му и братчето му са убити пред очите му, баща му го мрази, отвътре му напира неудържимо желание за мъст, а политиката му налага да си наляга парцалите. Съответно момичето решава да дири сам късмета си – и се втурва в дивашки батални приключения с компания от разпасани кръволоци.
Марк Лорънс е взел доброто решение да не изобретява поредния фентъзи свят, каквито вече има безброй и от които твърде малко се запомнят. Вместо това той позиционира действието си в постапокалиптична бъдеща Европа с добавени магии, но и с останали артефакти от нашата цивилизация, които имат важно отношение към сюжета. Силно включване имат препратки към класически древни автори, както и намигвания към съвременни такива.
Йорг Анкрат определено засенчва всички останали, до степен да ги обезличава, което малко ме дразни, но пък няма как да не запомниш това нагло, арогантно, кръвожадно и егоистично хлапе, което смята, че целият свят му дължи подчинение заради изпитаната от него болка. В името на успеха си той е готов буквално на всичко и разплитането на произхода на този мрачен характер е част от силата на книгата – Лорънс е изградил жив герой, който се променя с действието, както и оставя достатъчно пространство за бъдещето му развитие.
„Принцът на тръните“ е определено добро начало, надявам се в следващите части да се разкърши, да се развие в повече от една, предопределената от имената на трилогията, посока, да даде още силни изненади – и да превърне Лорънс в автор, който ще помним редом с ония горе, определено потенциал и талант си има в изобилие. Уважение и към сочния превод, направо не повярвах, че жена е превеждала тия ми ти смразяващи сцени, но Милена Илиева заслужава адмирации.
Вж. страхотното ревю на Ташева в „Аз чета“, още в „Изумен“, „Сборище на трабадури“, „My Fantasy Experience“, „Приумици“, „The God Of Tears Project“, „Violet Rabbit“ и др.
От същия автор
От същите жанрове
