С първата книга за Даниъл Хоторн, „Убийството е всичко“, Антъни Хоровиц сам качи летвата високо – сложна структура, поредица от обрати, но в продължението, „Присъдата е смърт“ открих по-скоро еднопластово повествование и в крайна сметка криминална загадка, която няма особен заряд. При все това писането на Хоровиц е това, което задържа лесно вниманието, а и постоянното писателско самоиронизиране и задявка с издателските „свещени крави“ си струват четенето.
И така, убийството. Популярен и недолюбван от мнозина адвокат е убит със скъпа бутилка вино. Даниъл Хоторн, бивш детектив с отвратителен нрав, е привикан да помага на разследващите, което никак не се нрави на последните. Той, от своя страна, привиква Антъни Хоровиц, който едва е оцелял покрай предното разследване, но има договор за още две книги, така че нов случай ще му дойде добре. Но сам признава, че няма желание да следва Хоторн и всъщност изобщо не иска да се забърква отново в писането на роман за неговото разследване. Скоро обаче се запалва и решава да изпревари всички в разкриването на загадката. Което пак няма да свърши добре за него, разбира се.
Хоровиц като автор се заиграва доста със собственото си писателско битие като герой на романа. Докато продължава да разкрива повече за Хоторн, той проследява и отношенията между писателите на литература, която получава критическо внимание, и автори, които пишат популярни сюжети и съответно печелят много повече пари. С ирония описва и един малък неформален литературен клуб, и познатата на мнозина среща на автор с читатели, която е скучновата и на Запад, и у нас в общия случай (а може би аз съм просто бил на прекалено много такива, де да знам). Самото убийство и нишката към разгадаването му обичайно поемат към миналото, където трима приятели правят голяма грешка и полагат основите на бъдещите две трагедии – защото след убийството с виното скоро идва още един свързан инцидент. Но вездесъщият Хоторн знае как да напипа истината сред всички предположения.
Както казах, „Присъдата е смърт“ е видимо по-слаба от първата книга, но това често се случва. Обикновено третата показва дали писателят има ясна идея да развие писането и героите си, или ще отбива номера, докато има читатели, както по-често се случва. Вярвам, че Хоровиц ще е от първите и тази книга е просто преходна и написана бързо, за да развие успеха на предната.
