Да ви кажа, напрягам се, като чета трилъри за хакери, усещането колко сме безсилни пред хора с нужните умения, как целият ни живот може да бъде разбит с лекота, е малко стряскащо. Но сами си го правим, отдавайки на машините в ръцете си всичко – от съкровени тайни до банковите си данни. А в „Приятел и враг“ един хакер е извадил наяве далавери на влиятелен политик – което е довело до скандал и изпращането му в армията като алтернатива на затвора.
Нещата са обаче доста по-оплетени. Гибсън Вон, известен в компютърните селения като BrnChrОm, е отрасъл със сенатор Ломбард и неговото семейство, а дъщеря му е била най-близкият му човек. Но в миналото две жестоки трагедии са разрушили всичко – момичето е отвлечено и от десет години е в неизвестност, а бащата на Вон се самоубива, след като се разбира, че е замесен в далаверите, които синът му е изобличил. Сега Вон е персона нон грата въпреки уменията си – Ломбард е вече вицепрезидент, устремен към повишение, и използва влиянието си, за да му попречи да си намери каквато и да е работа.
Е, работа се появява. Бивш сътрудник на Ломбард, който също се е разделил с него, се свързва с Вон с най-желаната, но и най-плашещата новина. Появила се е следа към изчезването на дъщерята на Ломбард. И само опитен хакер може да помогне да се открие накъде води и кой всъщност е отвлякъл момичето. Вон се втурва да преследва човек, който навярно е по-добър хакер от самия него – а пътем нещата загрубяват крайно с намесата на сериен убиец, който има пряко отношение към събитията от миналото. Ще се леят кодове и кръв – по много и от двете, преди да дойде часът на истината.
„Приятел и враг“ поддържа добро темпо и напрежение, Вон е интересен герой, а около него има доста наперени хора с умения и мускули, които да поемат неизбежните тупаници. В края мелодрамата ми дойде в повече, основното разкритие е доста нелепо, но нейсе, освен него нещата са доста забавни. Има и поука – колкото и сложна парола да си измислиш, все някой ще намери начин да я открадне.