Жанр: Военни, Драма

Издателство:

Автор: Елиът Акерман

Оригинално заглавие: Green on Blue, 2015.

Преводач: Деян Кючуков

Корица: Дамян Дамянов, мека.

Година на изданието: август 2015 г.

Страници: 228

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

   „Приятелски огън“ на Елиът Акерман е от малкото книги, посветени на войната/войните в Близкия Изток, която не назидава, не обвинява, не дава и готови отговори. Бивш войник, Акерман е написал простичка история без шеметни драми, обрати и съдбовни съвпадения. Описал е (от моята дистанцирана гледна точка правдиво) обикновените афганистанци, приклещени в огъня между американците и техните съюзници, и продължаващата (и вероятно вечна) съпротива на талибаните и техните помощници. И дори в книгата да се разказва за двама братя и да напомня малко на „Ловецът на хвърчила“, а и самият Хосейни се е изказал ласкаво за тази конкретна книга, не мисля, че трябва да се прокарва паралел – самите изразни средства и симптоматичното за средното ни образование „това, което иска да каже авторът“ са много различни.

  green-on-blue-9781476778556_hr В първите страници е трудно да приемеш сериозно герой на име Азис (попкултурна малформация в главата ми, сигурно и не само в моята), но това бързо отминава. Приемам, че за нас, които приемаме пасивно информация за положението в Близкия Изток, може да изглежда, че Азис и брат му Али имат „обикновено“ детство с всичкия цинизъм на приемането на подобен живот за нещо нормално: губят родителите си в междуособна схватка, живеят от просия и някоя свършена работа тук и там, докато малко по малко не започват да се замогват, благодарение на труда и предприемчивостта на Али. Но на пазара избухва бомба и той е тежко ранен. Грижливо съграденият наново свят на Азис рухва. Едно на ръка, че трябва да поеме съдбата си в ръце, второ, че жадува да отмъсти на талибаните, трето, лечението на брат му струва пари. Точно в този труден момент е рекрутиран за боен отряд, съюзници на американците – с един удар няколко заека.

   Акерман пестеливо описва обучението му, запознаването с тънкостите на войната, която се води – а уж е отдавна приключила. Малко по малко Азис разбира, че тази война е вечна, почти като оная в книгата на Холдеман. Че жителите на селата са заложници на враждуващите групировки, че ако заемат страна, без значение чия, нейните противници ги поставят на прицел; че войната всъщност е самоиздържащ се звяр, който се захранва от взаимната ненавист и неразбирателство. И че всичко е бизнес, дори да се кълнат, че го правят за бог, родина или чест. Разбира се, младото момче се влюбва, разбира се, че припознава бащинска фигура в своя командир, за когото обаче тепърва ще научи твърде много. Това са елементи, които са предвидими, но поднесени с мярка и без да натежават на основната история.

Green-on-Blue-Ackerman

    Всъщност краят на книгата е това, което отличава „Приятелски огън“ от поредната военна драма. Елиът Акерман съвсем простичко насочва героя си към важно решение, което променя всичко в миг. Не, той няма да спаси света, нито дори едно-единствено село. Нито ще бъде героят, отървал любимата си от ръцете на лошите. Азис трябва да вземе решения, които не са нито правилни, нито грешни – но за сметка на това са обичайни дилеми от реалността, в която му е отредено да живее. И след като се затвори последната страница, остава да виси със страшна сила въпросът: „А ти какво би направил на негово място?“

   Да оставим настрана религия и обичаи, да изключим това гласче, което твърди колко различни са тия хора от нас и как не можем да ги разберем. В „Приятелски огън“ е разказана една общочовешка история, която няма литературната мощ на историите на Хосейни, но има простичка сила да описва непонятна за нас, но съществуваща реалност. В тая история мъжете се бият, защото не умеят нищо друго, а да помогнеш на противника е възможно не поради някакви възвишени идеали, а просто защото ако нямаш враг, си нищо. И си ненужен. А това е, което плаши и най-свирепите бойци, бродещи из планините.

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!