След удоволствието „Войната на старците“ бе въпрос на време да подхвана своеобразното продължение „Призрачните бригади“. Джон Скалзи определено знае как да създаде фантастичен сюжет, в който сред цялата извънземна мешавица прозират земните проблеми и дилеми как да се оправяме със своята нестихваща агресивност. И ако в първата част основната идея бе как не само да оцелеем сред една хаотична вселена, но и да запазим човешкото в себе си, в продължението тези послания са надградени с вторачване в това, което ни прави хора. Защото главните герои не са живородени – те са клонинги на починали, развити с ускорен растеж и обучени за броени месеци да влязат в поредната битка, където са нужни. Те имат една задача – да защитават човечеството, но нямат право на избор да не го правят. Роби на експанзията, която е единственият познат на човечеството начин за развитие.
Призрачните бригади съществуват в сивата зона на публичното внимание – знае се, че ги има, но се избягва да се говори за тях. Специалните части, съставени от модифицирани същества, които споделят общо съзнание със своите съратници, се изпращат на мисии, които дори обучените войници на Колониалния съюз не биха изпълнили. Тези мисии включват и изпълняване на заповеди, които не просто са в разрез с морала, а разрушават самата представа за него. Но това е цената, която трябва да се плати за оцеляването на човечеството сред другите познати цивилизации – които са малко над 600 и от които 96% са класифицирани като заплаха и обект на възможна превантивна атака. Има те – значи си враг, точно толкова просто е.
Само дето този път човечеството има огромен проблем – не само три раси са обединили сили срещу него, но и сред тях има предател-човек. Преди да избяга при тях, той обаче е оставил копирано съзнанието си. Затова е възможно то да бъде вградено в клонинг с надеждата да може да бъде разпитан. Само дето това не сработва и клонингът е изпратен на стандартно обучение за специалните части. Очаквано, малко по малко паметта му започва да се връща. И нещата стават много по-сложни от обичайна междузвездна конфронтация.
Джон Скалзи създаде голяма загадка около Призрачните бригади в първата част, където ги бе изкарал почти богоподобни. Разбира се, те са наистина много, много добри в това да извършват внезапни рейдове срещу извънземни, като липсата на технологично преимущество се компенсира с хитроумни импровизации и секретни разработки, които се оказват винаги на ниво. До момента, в който точно преимуществата на хората не се оказват техни слабости. И тогава вече чисто човешките качества трябва да решат ще оцелее ли човечеството, или териториите му ще бъдат поделени между други раси.
Иска ми се да се издават повече такива фантастики у нас. Но не би, вече няма достатъчна публика за тях.
