Всяка книга на Чък Паланюк носи чудесен потенциал да предизвика скандал, но „Призрачно” направо може да разбушува революция и в ума, и в стомаха. Този особен роман-сборник носи скромната взривна мощ на ядрено оръжие, което предизвиква моралните норми, руши границата между поносимостта и погнусата, извежда на преден план, в близък кадър теми-табу, свързани със секса, насилието, славолюбието и смъртта. Истината е, че не очаквах след „Боен клуб“, „Приспивна песен“, „Оцелелият“, „Невидими изчадия“ и „Ненагледна моя“ да се изненадам от каквото и да било… но „Призрачно“ е съвсем друга бира и със сигурност за мен е най-добрата книга на Паланюк, която съм чел досега. Не че ви я препоръчвам – на ваша собствена отговорност е четенето и желанието да си прегризете тихо, кротко вените след това.
Група мераклии за писателска слава са събрани на едно място, изолирани от света за три месеца. Той, светът, е на една дебела стена разстояние, но също може и да е на хиляди километри, като че сте на остров в Тихия океан, където най-близкото човешко същество се намира в Международната космическа станция, прелитаща на някакви си 360 км. отгоре. Всеки от събраните носи чудато прозвище, податка за миналото му, и има за задача да напише своя шедьовър, с който да се прочуе, аналогия с една друга среща на велики писатели, за която трябва да сте чували. Но още в началото нещата тръгват наопаки. В блестяща сатира на реалити предаванията Паланюк показва героите си без маски и грим: всички те искат само слава и пари. Веднага започват да планират как да „драматизират” престоя си – унищожават наличната храна, самоосакатяват се, градят измислени и кървави истории за насилие и жестокости. Скоро и смъртта не закъснява да ги посети в извратен вариант на „Десет малки негърчета” на Агата Кристи.
Тази основна сюжетна линия обаче не е всичко – участниците-жертви си разказват кратки и динамични истории, в които сарказмът на Паланюк се развихря и громи във всички посоки. А всеки един от тези разкази сам по себе си е висш пилотаж из дълбините на теми, които обичайному се замитат под килима… ако изобщо на някого му не е хрумнало да изследва – тук са мастурбацията в басейн и какво е готов да направи човек, за да оцелее след това; за масажите и секса; милионерите, които се правеха на клошари, за да бъдат свободни; звездата, който не е провалил живота си – и как да бъде наказан за това; за ангелите на милосърдието в болниците и кой ги изчуква; как се издига човек в изкуството – и колко хора би убил за тази цел; сексуални извращения сред полицаите… и още много, коя от коя по-чалната, гнусна, но в същността си блестяща сатира.
Дори да не бяха споени от общ гръбнак, тези истории-прешлени биха били самостойни удоволствия, преки изстрели в сърцето на добротата, прошката и прочие натрапвани с религиозна ревност чудотевини. Паланюк танцува върху техните гробове, сочи накъде върви светът, кикоти се злорадо и показва среден пръст на всяко малодушие. Неговата сатира има слабителна функция – задръстванията в червата на живота изведнъж се устремяват навън и се изливат в зловонен поток. Който иска да чете, ще оцени удоволствието от подмяната на обичайното, от заличаването на моралните стойности, от пречупването на традиционното. Който го е страх от прямотата, да не поглежда зад корицата.
„Призрачно” не е книга за хора със слаби сърца, нито за четене на плажа. Но е книга, която руши границите между литературата и живота, която отива в такава пряма крайност, че или впечатлява, или погнусява, няма среден вариант. Както вече казах – четете на своя отговорност, за мен подобен леден душ насред дълбок сън е нужен всекиму от време на време.
Още едно ревю има в „още един блог за книги“.
