Битката нямаше да бъде почтена. Онези имаха пари и власт.
Тя имаше само проклятието. Проклятието на Нала.
Усещането ми е, че в тази поредица, започната с „Остров Камино“ и „Ветрове над Камино“, Джон Гришам дори не се опитва да бъде сериозен – и дори когато взима мрачна история от робския период в Америка, той успява както да я предаде с нужното внимание, така и да я гарнира с други, много по-леки сюжетни линии, които се движат изключително праволинейно – до степен да няма съмнение какъв ще е крайният резултат. В „Призраци над Камино“ в крайна сметка има само една-единствена истинска загадка – съществува ли наистина положено с кръв проклятие, което защитава един остров и убива всеки бял мъж, който стъпи на него? Отговорът – може би…
– Не, Брус, казвам го искрено. Дължа ти много. Седяхме точно на това място преди почти двайсет години, когато ти доста директно ми заяви, че само си губя времето със сериозната литература. Доколкото си спомням, заяви, че не съм достатъчно сложен.
– Ти все още не си и затова имаш един милион фенове.
Героите от предишните книги отново са тук. Най-оправният книжар Брус продължава да върти своята чудесна книжарница, като отрежда място и за самиздат местни автори, които не продават почти нищо. Но пък точно сред тях се намира книгата на Лавли Джаксън, жителка на Камино на преклонна възраст, която твърди, че е последната наследничка на жителите на намиращия се наблизо Тъмен остров. Тя е описала трагичната, но вдъхновяваща история на обитателите на острова, оцелели и избягали роби, които защитават своето владение и в крайна сметка свободата си в продължение на десетилетия, докато оцеляват някак на това парче земя, което не е нужно никому досега. Но след урагана, описан в предишната книга, всичко се променя – до острова вече може да се прокара мост и предприемчива корпорация планира да го застрои изцяло с казино, хотел и луксозни жилища. Лавли не е способна да докаже нищо от твърденията си, нито да защити правото си на собственост над острова – но на помощ ѝ се притичват добре познати и нови герои, които самоотвержено се втурват в истинска битка. Делото за собствеността над острова заема голяма част от романа, както и опитите на корпорацията или да подкупят старата жена, или да повлияят на съдийката, която е назначена. Но срещу всяко коварство има противодействие.
С присъщото си умение и без да си дава много зор, в „Призраци от Камино“ Гришам се забавлява, като комбинира историческо четиво от най-страшните времена с успехите на своите герои по всички фронтове в съвременната линия. Той дори описва магическото превръщане на един локален самиздат в голям хит – което комбинира със забавно описание на механизмите на голямото книгоиздаване на запад, огромните аванси, които се раздват, и потенциала, който има една наистина добра книга, която е искана от читателите. С две думи – чудесна книга за лятото, но в никой случай една от книгите на автора, която ще бъде запомнена с каквото и да е.
