– Как го направи? Как го уби?
– Пробих външната клетъчна мембрана с наноспринцовка.
– Ръгнал си го с пръчка?
– Не! – отрекох. – Е, добре де. Но това беше научно ръгане с много научна пръчка.
Безспорно Анди Уеър е сред най-интересните съвременни фантасти – умее да вплита сложни научни идеи и инженерни проблеми в книгите си, а пренасянето на класическата история за Робинзон Крузо на Червената планета в „Марсианецът“ го направи много популярен още преди неизбежната екранизация. Втората му книга, „Артемида“, бе натоварена с големи очаквания, затова и може би имаше известно – поне у мен – разочарование от нея, затова и бях сигурен, че „Проектът „Аве Мария“ ще е по-добра, клише е, че вторите романи след много успешни дебюти често са проблемни. И мисля, че решението на Уеър да се върне до голяма степен към схемата от първата книга, е удачно, но този път е подправил самотата на космическия заточеник с извънземна компания и пряка заплаха за човешката цивилизация. И се е получило чудесно.
По изпитана рецепта човек се буди на непознато място и няма понятие къде, че дори и кой е. Осъзнаването, че е на космически кораб и то не в Слънчевата система, идва като шок за наш съвременник, а Уеър редува ритмично епизоди от настоящето и миналото, за да разкрие какво, аджеба, се случва. А не са никак малко случващите се чудеса. Цивилизацията ни е заплашена от извънземна сила, която буквално изсмуква Слънцето. По съвпадение, което не просто задвижва сюжета, а го изстрелва с почти светлинна скорост, заплахата се оказва и така нужния ключ към междузвездните пътувания, а усилията на цялата планета са впрегнати в отчаяна мисия за търсене на спасение. И тук идва ролята на нашия герой, който си припомня малко по малко, че е учител, но и някога дискредитиран теоретик на извънземния живот (каква комбинация, а?), а понатоящем е единствен оцелял от мисията и последна надежда на човечеството, изправено пред гибел. И там, край тази далечна звезда, той трябва да извърши истински подвизи, но далеч не такива, каквито очаквате – всъщност няма да казвам нищичко повече, защото и на задната корица е споменато само, че открива „съюзник“, само ще допълня, че той е странен, смъртоносен и крайно забавен. И само обединената им изобретателност ще им помогне и да комуникират, и да свършат това, за което са тръгнали, докато пътем се опитват да отърват и собствените си кожи.
„Проектът „Аве Мария“ има наглед банален сюжет и дори основният проблем за решаваме – обичайното спасяване на цялото човечество от един герой, който надмогва собствените си слабости и натрупани проблеми в миналото, не е чак толкова вдълбочен. Истинското удоволствие в книгата е интересната трактовка на първия (втория всъщност?) контакт, на щателното проследяваме на възможните стъпки за осъществяване на комуникация между коренно различни същества, на толкова типичните за Уеър хитроумни приспособления и решаване на сложни задачи, които пък понякога гърмят и водят до още по-големи проблеми в най-лошия възможен момент. С много хумор и симпатия той е написал една забавна приказка за Крузо и един вид много оправен Петкан, ще ме простите за повтарящата се аналогия. Краят определено ми допадна, но и бе единственият възможен, мисля си – без да е сладникав, все пак трогва.
От същия автор
От същия жанр
