Силно ме съмнява наистина Надежда Розова да е превела романа от италиански, както пише във вътрешното каре, но и този издаден доста отдавна роман на Джефри Дивър силно ми допадна. „Професионалистите“ е десетият случай на Линкълн Райм, с историите за когото продължавам да си наваксвам напосоки – и чудесно се забавлявам. Особено след като в тази книга на него му се налага да отиде чак на Бахамите с все инвалидната си количка, което го и довежда до доста опасни преживелици, включително крайно нескопосано гмурване…
Сюжетът е хитроумно сглобен и според мен непредвидим като развитие. Изключително точен снайперист убива по наглед невъзможен начин американски гражданин, свързван с ясно изразена антиамериканска позиция и сериозни възможности да я демонстрира публично. Ровенето около случая вади наяве връзката със сенчеста агенция, която си позволява да действа не по ръба на закона, а далеч отвъд него, и да елиминира буквално всекиго, който бива заподозрян в терористична дейност. А както се оказва, е лесно човек да бъде набеден в такива намерения, ако това е целта. Една непримирима заместник-прокурорка иска да изправи на подсъдимата скамейка не просто конкретните извършители, а всички по стълбичката, които оторизират подобни деяния, а за тази цел ѝ трябват най-добрите разследващи, които не са свързани пряко с властите – а именно Линкълн Райм и Амелия Сакс. Разследването ги отвежда в крайно неочаквани посоки, а около им започва да се вихри безмилостен убиец, който премахва всички следи към извършваните деяния, разбирайте – да убива наред. Преди поредица от обрати, така характерни за Джефри Дивър, да запрати книгата в истинска спирала от разкрития.
Всичко ми хареса в „Професионалистите“, изключая едно крайно ненужно отстъпление в края, с което авторът видимо угажда на американската си публика. Много добре си беше съградил сюжета, интригуващите технически пробиви, които правят възможни безнаказани асасинации, а и антагонистите бяха интересна сбирщина от цинични копелета и зловещи убийци, които не се спират пред нещо. И както казах, приятно разнообразие бе Райм да бъде изпратен на пътешествие въпреки ограничаващите го обстоятелства. И да се сблъска с различния свят вън от апартамента с всичките върховни машинарии в него.
