Май е време да спра да чета тийнейджърски книги, така си мисля. Колкото и да ме привличат с откритостта си, с достъпността на своето послание, малко или много вече усещам, че съм твърде критичен към тях, за което свидетелства и текстът, който написах за „През Вселената“ на Бет Ревис наскоро. Да, има си книги за отдих и тези за мен са такива, но ако усещам след това времето си като загубено, значи нещо не е в ред.
Не, това не е встъпление към погромяваща статия за „Произход“ на Джесика Кори. При всички недостатъци, които този тип книги си носят по дефиниция – наивност, сърцераздирателност и откровена лиготия понякога, тази се откроява и като носител на добър замисъл, чудесен стил на писане (а дебютният превод на Вида Делчева е чуден!) и умело поставени морални дилеми както в личен, така и в общочовешки план. Или както за мен си степенувам нещата – не е „Игрите на глада“ на Колинс или пък „Живият хаос“ на Нес, но е доста по-добро от повечето други, които съм чел.
Сред джунглите на Амазония се крие секретен изследователски център, които след десетилетия мистериозни проучвания са създали перфектната Пиа – момиче с непробиваема кожа (едно от слабите неща в книгата, безсмислено е и няма как да има дори фантастично научно обяснение, освен ако не прибегнеш до комиксов тип гротеска като при „Стоманеното сърце“ на Сандерсън) и носителка на така жадуваното от човечеството безсмъртие. Пиа не знае нищо за света – обучавана да стане рационален до последната си мозъчна клетка учен, тя е лишена от почти всякаква емоционална интелигентност, лишена е от човешко отношение и от родителска любов. Без майтап, целта е тя да стане нещо като Шелдън от сериала „The Big Bang Theory“.
Разбира се, Пиа ще намери начин да се освободи от своя затвор, ще открие опияняващата свобода на джунглата и, как иначе, любовта в лицето на момче от живеещо наблизо племе, пазещо важни тайни в митологията си, които имат пряко отношение към безсмъртието на Пиа. Без да издавам – Джесика Кори успя да ме изненада и с това ме спечели, не се е плъзнала по лесните решения, а успешно изгражда интересна фабула с доста обрати, която, при все предопределността на края, задълбава във важните въпроси за ролята на науката, нейните ценности и до каква степен човешкото може да бъде пренебрегнато в името на човечеството.
„Произход“ се чете бързо и лесно, дори и в първата половина на книгата да не се случва почти нищо, но после нещата се развиват достатъчно наситено. Надявам се Джесика Кори да напише още по-добри неща, защото талант има със сигурност.
Първото ревю за книгата е в „Аз чета“.
От същите жанрове
