Произходът на човека може и да е в бъдещето

   И това шеметно приключение приключи. „Произход“ е последната част от трилогията „Многообразие“, предхождана от „Време“ и „Пространство“. След като първите две разгледаха двете крайни възможности на теоремата на Ферми – за Вселена с единствен живот на Земята и Вселена, претъпкана с живот, последната посяга към още една вероятност: паралелните Вселени. Стивън Бакстър отново въвежда своите любими герои на нова, не по-малко драматична от предишните сцени.

   Този път сините кръгове не са единственият знак за чужд разум. Доказателството е много по-категорично – в един миг познатата на всички ни прашна сива Луна изчезва и е заменена от свой червен събрат, много по-голям, с атмосфера и възможност за живот. Рязката промяна предизвиква тежки поражения на Земята, но най-тежко удря бившия астронавт Рийд Маленфант, който губи жена си Ема в полет – и тя минава през син кръг, който я телепортира именно на червения спътник. На раздираната от катаклизми планета няма кой да се ангажира с неговия отчаян зов за помощ, но с умело използване на емоционалните слабости на хората той успява да измоли възможност за една последна космическа спасителна мисия.

   Истински чудеса очакват Ема на червената Луна. Там среща си дават изчезнали видове от Земята, сред които най-силно впечатление правят различните хоминиди, които малко по малко разкриваме сред прадедите си. Всички те имат своето ниво на осъзнатост, а както и в първата книга, и тук Бакстър им дава „глас“, опитвайки се да представи как текат мислите им, дните им, кой как се е адаптирал към изключително конкурентната среда. Ема трябва да оцелее в тази абсурдна обстановка, която се обърква още повече от наличието и на хора, говорещи английски, които обаче не са от Земята – или поне не нашата. Маленфант също долита на бял кон… ракета, само за да се забърка в още по-големи неприятности с най-големите психопати на червената Луна – познахте, религиозни фанатици.

   А най-забавното е, че както сапиенсите се отнасят с пренебрежение към умствените способности на заобикалящите ги неандерталци, австралопитеци, еректуси и други, така и се появяват алтернативни земляни, които пък гледат на тях по същия начин – напреднали неимоверно технологично, овладели света си изцяло и останали в стазисно, но стабилно положение през невъобразим период от време. Преди странстващата червена Луна да го разруши и да ги добави към „колекцията“ си.

    Там, в небето, се крият вселенските тайни. И в тази последна част от трилогията Бакстър дава още един възможен отговор дали сме сами във Вселената и какво ни очаква в далечните бездни на времето – напред или назад. И между другото, много силно феминистично звучене има тази част, мъжете се провалят изцяло, но жените поемат спокойно щафетата. Може и това да е вярно предказание.