Произход на човека и неговите богове

  За човешкия мозък всякакъв отговор е по-добър от отсъствието на отговор. – продължи Кърш. – Когато се сблъскаме с „недостатъчно данни“, ние изпитваме изключителен дискомфорт и затова мозъците ни си измислят данните – и най-малкото ни внушават илюзия за ред, като създават безброй философии, митологии и религии, за да ни успокоят, че в невидимия свят наистина има ред и структура.

   Дан Браун отново е тук и обичайната истерия е налице. Когато преди четири години писах за предния му роман, „Ад“, констатациите ми бяха две – че „книгата спокойно може да бъде използвана за туристически пътеводител“ и че авторът се отдалечава от конспиративните мистики и се фокусира върху световната – и по-скоро европейската – културна съкровищница. „Произход“ също продължава в тази положителна посока, дори още повече – не мисля, че тази книга може да се нарече трилър, много повече тя е технологично-атеистичен манифест на здравия разум. И няма как да не одобря искрено 🙂

   Ще ви издам една тайна, която почти никой още не знае, бях я запазил за първите дни на януари, но Дан Браун ме провокира. През 2018 г. за първи път на български ще излезе книга на големия хуманист Кристофър Хичънс, като и той, и книгата се споменават в „Произход“, редом и с Ричард Докинс… от когото също ще излезе мащабна и важна книга. За моя най-приятна изненада и най-популярният трилъров автор в света се е осмелил – защото в свят, който още вярва в богове, астрология, хомеопатия и прочие си е смелост – да създаде сюжет, който осмива вековните заблуди и въвежда най-малкото агностичния мироглед като нормален в двадесет и първото столетие от новата ера.

    В какъв свят бихте живяли – без религия или без наука?

  Както и в „Ад“, и тук имаме гениален учен, който променя света с всяко свое действие. Едмънд Кърш е нещо средно между Илън Мъск, Марк Зукърбърг, Стив Джобс… схващате идеята: гениален, харизматичен, обожаван от милиони иноватор, който посочва бъдещето и пътя към него. Още в първата глава Браун задава конфликта минало/религия срещу бъдеще/наука, като изпраща Кърш на среща с трима водещи религиозни лидери – християнин, юдеин и мюсюлманин, които са потресени да научат, че ученият е открил отговорите на двата най-важни въпроса: „Откъде идваме?“ и „Къде отиваме?“ – загадката за произхода на живота от нежива материя и бъдещето на човешкия вид. Духовниците са уплашени, а скоро двама от тях са мъртви – заложено е влияние над милиони и крайните действия са правило, а не изключение.

   Само три дни по-късно Кърш е готов да обяви своето откритие пред целия свят – на грандиозна церемония в музея „Гугенхайм“ той събира знакови личности, сред които е и неговия учител Робърт Лангдън, който му е помогнал да избистри идеята си със своите задълбочени знания за религиозните организации и техните символи. Събитието не протича по план, откритието остава скрито за света… а Лангдън е принуден да се надпреварва с времето, за да открие какво е било то и да го покаже на света. Компания му прави красивата Амбра Видал, директорка на музея и… годеница на наследника на испанския престол. Целият свят се вторачва в Испания, а за броени часове се случват куп събития, гарнирани с научни и духовни изложения, описание на модерни и класически произведения на изкуството, а фокусът е върху творчеството на двама големи творци – архитекта Антони Гауди (което ще да сте се досетили от корицата) и Уилям Блейк (поне рекламата с Кит Харингтън ще да сте гледали).

   Действието се развива основно в Барселона, а Дан Браун задълбава и в монархическо-католическото наследство в една стремяща се към демокрация и секуларизизъм държава, а също и в преодоляване на травмите от франкисткото минало. Той описва прекрасно сблъсъка между традиционните разбирания и бързо развиващата се наука, единственото, което не разбрах, е как така измисли атентат по атеистични подбуди, баш такова животно още няма, винаги религиозниците агресират в защита на заблудите си. Екшън в традиционния трилъров смисъл в „Произход“ всъщност почти няма – Лангдън и неговата спътница почти постоянно имат помощ свише, един съвсем реален невъплътен бог, който ги насочва и им помага. Да, свистят си куршуми и има напечени моменти в преки сблъсъци по ръба на пропастта, но много повече битката е на интелектуално ниво, където е толкова по-интересно.

   Доволен съм не само от тематиката на книгата, но и от това, че „хванах спатиите“ на Дан Браун, бързо се досетих кой седи зад насъскването на световната публика, макар че не съзнах до каква степен е диаболичен задействаният план. Затова и краят ме възхити истински – писателят е успял да вплече и класически мотиви, и модерни послания в завършека си. И не мога да скрия ехидното си задоволство, че милиони читатели, които не биха посегнали към научна книга на рационална тематика, ще прочетат „Произход“ и все пак ще им се наложи да се замислят на темите, които Браун засяга. Защото ако нещо е нужно на тая планета, това е повече рационално мислене и по-малко лековерно прекланяне пред кръста, полумесеца и останалите пиявици от миналото.

  „Произход“ е добрата изненада за мен в края на тази година и я препоръчвам искрено. Дан Браун става все по-добър, оценявам и това, че не бълва книги всяка година, а си изпипва нещата.