Оригинално заглавие: On the Origin of Species by Means of Natural Selection, or the Preservation of Favoured Races in the Struggle for Life, 1859.

Преводач: Станой Ковачев

Корица: Петър Добрев, твърда.

Година на изданието: 2011

Страници: 586

Рейтинг :

Време за четене: 6 минути

Въпреки че още много остава неясно и дълго ще остане неясно, аз никак не се съмнявам след най-задълбоченото проучване и безпристрастно обмисляне, на което съм способен, че гледището, което мнозинството натуралисти и досега поддържат и което и аз по-рано поддържах, а именно, че всеки вид е бил независимо сътворен, е погрешно. Аз съм напълно убеден, че видовете не са неизменни, а принадлежащите към едни и същи родове са преки потомци на някои други и обикновено изчезнали видове по същия начин, както признатите разновидности от всеки друг вид са произлезли от този вид. Нещо повече, аз съм убеден, че естественият отбор е бил най-важното, ако не и единственото средство за изменение. 

Ozone.bg
Ozone.bg

    Докато работех по новото издание на „Най-великото шоу на Земята“ на Ричард Докинс, в която е отдадена огромна почит към Чарлз Дарвин и неговия епохален труд „Произход на видовете чрез естествен отбор“, се замислих, че е доста срамно да не съм поне опитал да прочета последната. И чинно отидох в книжарница и си я взех, има чудесно издание с твърди корици с пренебрежими грешки следствие навярно на сканиран текст, и си я прочетох бавно, но славно, мъчно, но с упоритост. Има чар в тия стари книги, с особения им изказ и завъртяни изречения, чудесно предадени от превода, и дори не се ядосвах на пасажите на френски, останали непреведени – по времето на Дарвин определено публиката му е боравела спокойно с него, разбирам това. Допадна ми и че в края на книгата имаше ясни уточнения за малките, но важни промени в различните издания на книгата, като конкретният превод е по шестото от 1872 г.

origin-nds    Разбира се, няма да пиша анализ на тия книга, не ми разбира толкова акълът, че да предавам прозренията на Дарвин, променили изцяло света (вижте „Опасната идея на Дарвин“ на Даниъл Денет), нито че има смисъл да се спирам на неговите грешки, които съвременната еволюционна наука отдавна е надградила основно чрез огромните постижения на генетиката – това прави Докинс в горепосочената книга, между другото. Вместо това си позволих да извадя някои обобщаващи цитати, които ми допаднаха както с интелектуалната си прозорливост и честност, така и с поетичната си окраска, последното определено вече до голяма степен липсва в научните книги.

Нашето невежество за законите на изменчивостта е дълбоко. В нито един от сто случая не можем да претендираме да обясним защо се е изменила една или друга част. Но всеки път, когато по обикновен начин можем да направим сравнение, се оказва, че едни и същи закони действат за получаването на по-малки разлики между разновидностите от един вид и на по-големи различки между видовете от един род.“

Този принцип, чрез който всяко слабо изменение, ако е полезно, се запазва, аз назовах естествен отбор, за да отбележа връзката му с прилагания от човека отбор. Но често използваният от г-н Хърбърт Спенсър израз преживяване на приспособените е по-точен и понякога също толкова удобен.

Всичко, което трябва да направим, е постоянно да помним, че всяко органично същество се стреми да се увеличава с геометрична прогресия, че всяко през даден период от живота му, през някой сезон от годината, във всяко поколение или периодично трябва да води борба за живот и да понася голямо унищожение. Когато размишляваме върху тази борба, можем сами да се утешаваме с пълната увереност, че войната в природата не е непрестанна, че не се изпитва страх, че смъртта е обикновено внезапна и че жизнените, здравите и щастливите преживяват и се размножават.

Метафорично може да се каже, че естественият отбор всеки ден и всеки час внимателно следи навсякъде по света и най-малките изменения, като отхвърля лошите и запазва и натрупва всички, които са добри, като работи неусетно и тихо, когато и където добрата възможност предложи, за усъвършенстването на всяко органично същество във връзка с неговите органични и неорганични жизнени условия. Ние не виждаме нищо от хода на тези промени, докато ръката на времето не отбележи дългите изтекли векове, а тогава нашият поглед в изминалите дълги геологични ери е толкова несъвършен, че виждаме само, че сегашните форми на живот са различни от онези, които са живели някога.

Както пъпките чрез растежа дават нови пъпки и те, ако са жизнени, се разклоняват и надрастват във всички посоки множество по-слаби клонки, така чрез размножаване, смятам, е било и с голямото дърво на живота, което запълва с мъртви опадали клони кората на земята и покрива повърхността с младите си и вечно прекрасни разклонения.

Естественият отбор се стреми само да направи всяко органично същество също толкова съвършено или малко повече, отколкото другите обитатели на същата страна, с които то влиза в конкуренция. И виждаме, че това е мерилото за съвършенство, постигнато в природата. Ендемичните създания на Нова Зеландия например са съвършени при сравнение помежду им, но те сега бързо отстъпват пред напредващите легиони от растения и животни, внесени от Европа.