След „Еволюция на всичко“ на Мат Ридли бях все по-заинтригуван от глобалните истории – нещо като това, което прави Ювал Ноа Харари в „Sapiens“. И тогава, както си е редно, като търсиш – намираш. „Произход на всичко“ на Дейвид Крисчън ме привлече с обещанието да разкаже не само най-великата възможна история – от Големия взрив до далечното бъдеще, но и частта със Земята да е наднационална, не с обичайната хронология на битки, войни, военачалници и владетели. Нещо почти непредставимо спрямо начина, по който сме свикнали да приемаме историята – тя е винаги подчинена на националната митология, задължително се върти около имена на владетели и паметни дати. Е, тук е различно.
Дейвид Крисчън е създател на проекта „Big History“, подпомаган дейно от Бил Гейтс, който има за задача да съгради универсално описание на миналото, което подминава безкрайните международни крамоли, опиращи до териториални претенции и вековно трупани междусъседски вражди. Хората можем да погледнем на историята си глобално, като част от продължил хилядолетия успех, който в момента е поставен под въпрос – и отново поради собствената ни дейност. Но истината е, че ние не сме в центъра на тази история – не е възможно, защото тя започва милиарди години назад.
Стегнато и с приятно чувство за хумор (скоро пък излиза „Някъде там“ на Дейвид Уол, където хуморът е в изобилие, ще видите) изолира няколко прага, които бележат ключови моменти от развитието и на вселената, и на човешката цивилизация. Първият праг е ясен – Големият взрив и доказателствата за него, които го превърнаха във властваща теория за създаването на вселената. Създаването на звездите и галактиките са съответно прагове 2 и 3. Праг 4 са молекулите.
От праг 5 навлизаме в обсега на биосферата – и появата на живота в цялото му шеметно многообразие. Хората си запазваме егоистично праг 6, но има още едно решаващо ниво – седмото, което Крисчън определя да е земеделието. И за да има завършеност, краят е с праг 8 – антропоценът, нашата епоха, в която човешката дейност влияе пряко на цялата планета. Следва бъдещето и неизвестно колко прагове – може би технологията за междузвездно пътуване ще рамкира номер 9, или ще се задоволим само със Слънчевата система? Или изобщо няма да го докараме дотам, това също си е реална възможност.
Всеки от праговете е изследван в детайли, а човешката история е разгледана през мащабни икономически и социални процеси, не през обичайната хронология. Дейвид Крисчън осъзнава липсата на „забавност“ в тая история, хората обичаме да си създаваме разкази с ясни действащи лица, с „добри“ и „лоши“, с изчистени конфликти между черното и бялото (съюзниците срещу нацистите, видиш ли) и други такива. Е, в „Произход на всичко“ е направен опит за нещо различно – и на мен лично ми допада, още повече че това е само една малка стъпка в нова, различна посока. Дали има бъдеще, това по-скоро ме съмнява, не си представям как коя да е нация ще се откаже да преподава на невръстните неукрепнали умове националистическата митология – все пак религиите точно затова така яростно държат да получават децата на тепсия, за да си осигурят тяхното покорство за целия им живот, че и това на техните деца.
От същите жанрове
