В „Сушата“ и „В дивата пустош“ вече се срещнахме с Арън Фолк, който може и да разследва финансови измами, но някак все се оказва забъркан в много по-сериозни разследвания на живот и смърт. И ако първата бе особено напечена, а във втората австралийската природа показва своя свиреп нрав, то третият случай с него, „Прокудените“, всъщност се доближава повече до другите ѝ две издадени у нас: „Изгубеният“ и „Оцелелите“. И тук водеща е всъщност семейната драма, а не разследването на едно необяснимо изчезване – и буквално до последните петдесетина страници, когато разкритията започнаха, книгата бе по-скоро фокусирана върху простотата на живота в едно малко градче, неговите обитатели, които се познават прекрасно помежду си, и техния така обичан годишен фестивал, придружен с младежката традиция за сериозно напиване в неговото навечерие.
Именно по време на фестивала са се случили две трагедии – при едната преди години мъж, разхождащ кучето си е блъснат от кола, а шофьорът така и не е заловен. Този случай още гнои като незаздравяла рана, когато се случва втората, с която начева и книгата – майка изоставя детето си в количката и просто се изпарява от фестивала, а свидетелските показания дават разнопосочни сведения къде е била и какво е правила. Година след това злощастно събитие от жената няма и следа, а Фолк се завръща отново в градчето, за да бъде кръстник на детето на свои близки приятели. Води го и споменът за една загатната, но неразвила се любов, а за броени дни той ще се окаже оплетен в мрежите на това малко градче – на старите приятелства, на спомените за бурните младежки изпълнения, за желанието за промяна и едновременно за запазване на нещата такива, каквито са. Както казах, в по-голямото си протежение книгата не прилича на трилър, много повече е леко течаща семейна сага за справяне с травмата и болката, с борбата с неяснотата и с бавното разкриване на детайли от случилото се в миналото.
„Прокудените“ е роман, който умело борави с темата за семейната привързаност и на какво е готов човек в нейното име – малко по малко Джейн Харпър изплита своя сюжет през наглед безобидни разговори, чрез семпло и обрано описване на този живописен и уединен австралийски край и само като кръпки са кратките сцени от Мелбърн. Самият Фолк, макар и жител на големия град, се чувства силно привлечен от простотата на този живот и в крайна сметка получава шанса за него. Но първо – две престъпления трябва да бъдат разкрити. И градът да намери начин да излекува раните си от тях.
Австралийската вълна трилъри все повече ми допада, най-малкото хубавият климат е контрапункт на мрачната атмосфера на скандинавските – но човешката природа си е една и съща.
