Сигурен съм, че на 11 октомври 2012 г. куп български издателства едновременно се допитахме до литературните агенции дали правата на Мо Йен са свободни за България – Нобелова награда за литература е достатъчна причина това да се случи, разбира се. „Колибри“ превариха всички и няколко месеца по-късно у нас излиза първа книга от този автор. Вече имах хубаво очакване за него от странния, но интересен разказ „Жаби“, който излезе във втория брой на „Granta България“.
„Промяната“ уж е биографичен роман, но всъщност основната история е за една странна двойка, които са като приказката за щъркела и чаплата – искат се, аха, да се вземат, но все нещо не се получава, а времето си тече. Тази история е разказвана през погледа на автора, който пътем изтипосва възскучната действителност около му, в която главно вълнение буди стар руски камион от Корейската война, който още се движи по някакво чудо. Сред малкото на брой страници има интересни моменти, но като цяло книгата е твърде кратка, за да се разгъне едно наистина запомнящо се повествование.
Дали ще го нарека сблъсък на цивилизациите или нещо друго, „Промяната“ на Мо Йен ме остави почти напълно безразличен през цялото време, с отделни моменти, в които се случваше нещо наистина интересно, но другото е едно добре описано, но безлично ежедневие. Безспорно, стилът на Мо Йен е приятен и четивен, но се надявам в бъдеще някоя по-обширна негова творба (а той има доста написани) да ми го покаже по различен начин.
От същите жанрове
