Пропукване на душите – и излиза злото

   Забелязах името Карин Слотър на панаирите във Франкфурт и Лондон – книгите ѝ са винаги на почетни позиции, виждат се отдалеч и са редом с тези на най-популярните световни имена. На български знаех, че са издадени две нейни: „Добрата дъщеря“ и „Красиви момичета“, и двете силно ме впечатлиха, определено има защо тази гранддама на трилъра да е преведена на 120 езика и да продава милиони копия. И когато получих възможността да рестартираме поредицата за Уил Трент, не се поколебах. И ето я „Пропукване“, втората от поредицата, защото първата, „Триптих“, е вече издавана през 2009 г., а ми се искаше да започнем с нещо ново.

   Книгата започва повече от брутално – майка се прибира в богаташкото си имение, което се намира в наглед сигурен и спокоен квартал. Но това, което заварва, е сцена от ада – на стълбището лежи тялото на дъщеря ѝ, а над него е надвесен мъж. Той се втурва към нея, но отчаянието ѝ дава сили да надделее и да го удуши. Скоро пристига полицията, която е в потрес от гледката, но истинските разкрития ще направи специален агент Уил Трент, който вижда това, което никой не е успял. Трупът не е на момичето, което всички си мислят, а на нейна приятелка – освен убийство, има и отвличане, а това, което майката е направила, се оказва не толкова явна самозащита. Нищо не е ясно около този случай, освен че живота на невинно младо момиче виси на много тънък косъм.

  Уил Трент се заема с разследването, но трябва да се бори и с огромната омраза към него в полицейските среди. Той е причината техни колеги да бъдат уволнени позорно след разследване за корупция, а новата му партньорка си има свои причини да го ненавижда. Двамата се впускат в битка с времето, защото отвлеченото момиче е в смъртна опасност. Двамата родители имат свои сметки за разчистване с Трент, а същността на злото се оказва с много по-дълбоки корени от очакваното.

  Макар да е близо 500 страници, „Пропукване“ се чете наистина бързо и ударно, действието се развива за броени дни и става все по-натегнато с всяка страница. Наистина ми е чудно, че не са издавани повече книги на Карин Слотър на български, определено е от малкото писатели, които смесват мрачни и остри сюжети с много добър стил и прекрасно обрисувани герои. Вече се превежда „Undone“, третата от поредицата, и ако са успешни, навярно ще гледам да преиздадем първата (за прегледност, като ги редим в библиотеките :)) и после четвъртата. Пък натам – от читателите си зависи.