Юнас Юнасон отново е тук с поредното си откачено приключение, а почеркът на писателя е ясно разпознаваем в избора му на герои, които по правило са невероятни скици, точно както бе и в “Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”, “Неграмотното момиче, което можеше да смята”, “Убиеца Андерш и неговите приятели (и някой и друг неприятел)”, “Сто и една годишният старец, който твърде много размишляваше” и “Сладко отмъщение АД”, последната от които сякаш обаче възвести, че авторът като че взе да се поизчерпва откъм идеи или поне откъм сюжетна енергия – нещо, което мисля, че се забелязва и в „Пророчицата и идиотът“.
Основен герой в романа е безобидният глупак Юхан – или „идиотът“ от заглавието, който цял живот е прислужвал на наглия си брат. Последният всячески се е възползвал от неговата доверчивост, продал и прибрал е парите от семейното им жилище, зарязал го е на произвола, докато сам се е уредил на дипломатически пост в чужбина. Та този беззлоблив симпатяга Юхан се среща по случайност с учителката Петра, която някак е успяла да изчисли, че светът скоро ще свърши и живее с това очакване, дори опитва да сложи край на живота си (ехо, Уве :)), но неприятностите на Юхан с педалите на караваната му я спасяват. Необичайната двойка се увенчава и с доста възрастната „инфлуенсърка“ Агнес, която използва технологиите, за да симулира лъскав живот по целия свят на красиво момиче, за да си докарва нелоши приходи, докато си седи у дома пред компютъра. Тримата си поставят за цел да си поживеят добре в оставащите дни до края на света, да се глезят с най-великолепни слюнкоотделящи угощения, на които Юхан се оказва изненадващ майстор, а пътем по възможност и да открият брат му, за да може да му отмъсти за годините лъжи с поне един добре прицелен в муцуната му удар.
Разбира се, както знае всеки фен на Юнасон, и най-обикновените му герои имат навика да се забъркват в големи събития – и тези не правят изключение. Защото на пътя им ще се изпречи Алеко, президентът на малката островна държава Кондорите, който успява да вбесява целия свят, а запознанството на Юхан с Бан Ки-Мун и Обама ще се окаже ключ към множество комични ситуации, от които дори всемогъщите руски мафиоти ще се видят в чудо. Светът може наистина да се е устремил към края си, но тримата неочаквани приятели ще направят всичко възможно да не дойде тихо и спокойно.
Както споменах, „Пророчицата и идиотът“ притежава всички отличителни черти, които направиха Юнасон обичан по целия свят – симпатични и странни герои, свеж хумор и крайно неочаквани сюжетни решения, в които често са намесени силните на деня. И тук е така, но цялата сюжетна линия с Алеко, неговия произход и действия, както и избора за край на автора ме разочароваха, някак насилено и недоизпипано ми дойде всичко струпано там, а поредният герой тип Форест Гъмп така и не може да ми стане наистина симпатичен, камо ли неговите две доста колорични спътнички. Идеята за отброяването до края на света бе интересна и тя всъщност внася интригуващо напрежение в част от книгата, както и гаврата с нелепостта на световната обсесия по инфлуенсърите, които живеят луксозно за сметка на льохманите, които ги следват и плащат за чуждата софра. Чудя се всъщност дали при Юнасон всичко си е наред, а просто за мен вече този тип сюжети не са интересни, или наистина последните две книги не са на нивото на предишните – трудно ми е да преценя. Но не мисля да спирам да го чета, дори и така е достатъчно различен от всички издавани у нас автори – и си заслужава.
, а сега го е зарязал на произвола,
