Макар в Goodreads да се води шестнадесета книга за Ераст Фандорин, в „Просто Маса“ гениалният детектив участва само в една кратка ретроспекция – вместо това неговият верен помощник поема уверено главната роля, връщайки се в родната си Япония. Книгата започва точно там, където и ще завърши – с колоритна история за бащата на Маса, високоморален престъпник, който се заема да извърши нечуван подвиг, за да защити духа на своята професия и на своята нация. Маса тепърва има да узнава за тези събития, защото е отгледан от враговете му, които надделяват – или не, според това дали имате западно или източно мислене, – но преди това има да се справя с много други предизвикателства.
Завръщането му на родна земя след бурните скиторения с Фандорин и постоянните опасни разследвания, в които бяха забъркани, не протича по план – то съвпада с разрушителното земетресение в началото на 20-те години на миналия век, което отнема безброй животи и нанася смазващи разрушения, прокарвайки отчасти и пътя към военното управление, което ще поведе страната към агресивната политика в Далечния изток. Сред разрушенията Маса се заема да търси едно изчезнало момиче, а пътят му постоянно се пресича с комунистически агент, който има за задача да подготвя Страната на изгряващото слънце за пролетарска революция, и с якудза, японската мафия, която е описана като нещо много различно от съвременния ѝ безмилостен образ. А в друго приключение – ограбването на бял генерал, беглец от гражданската война в Русия, отмъкнал цели сандъци със злато, Маса се забърква с опасна красавица, която е негова достойна съратница, но и съперница. Сам той я оприличава на митологичната лисица кицуне, която може да съблазнява, но не и да бъде съблазнена (спомних си фантастичната вариация на тази легенеда в страхотния сборник на Кен Лиу „Хартиената менажерия“).
Но истински важната история е връщането на Маса към миналото, откриването на следите към неговия произход и в крайна сметка неизбежното отмъщение за гибелта на баща му. Така с „Просто Маса“ Борис Акунин запълва едно бяло петно в света на Ераст Фандорин, в който сред страниците на „Диамантената колесница“, ако не се лъжа, е описано как влиза японецът. По много примамлив начин руснакът гради привлекателен образ на Япония от не толкова близкото минало, не мога да преценя доколко правдив е той, но пък чисто литературно е удоволствие да се проследят скиторенията из държава, разкъсана между миналото и настоящето, между насажданите с векове ценности и предизвикателствата на новото време, които предлагат примамливи изкушения. И само се чудя накъде ще да поеме сега Акунин, дали не към ново възкресение?
