Преди три години един кисел заек се пръкна из фейсбук какофонията – и упорито, ръгайки се с лакти и плюейки по всичко криво, си проби път до много сърца. Станах фен на Просто Спас още в ония недооформени времена, а сетне, при първата ми среща със Стен Дамянов, го атакувах с предложение да правим комикс. Тогава той деликатно отклони темата, предстоеше му да си пробва четката върху двата комиса за „Ракиямен“, но после все започнахме да работим заедно по мащабната „Българите! Забравените постижения“ на Делян Момчилов. И ни хареса – и бе въпрос на време дългоушкото да се появи и на хартия в комикс – „Просто Спас“.
И това се случи точно в края на лятото, в подготовка за шеметното събитие Aniventure Comic Con 2018, където бе предвидена премиерата далеч преди да сме финализирали сценария дори. Тези проекти са най-мъчните – когато знаеш датата, на която трябва да имаш творбата, и отброяваш назад така, че да дадеш максимално много време на автора – десетина дни за печат, една седмица за корекция и редакция (44 страници са все пак, какво ще им се назлъндисваме), всичкото останало – за рисуване. И успяхме – ден по-рано комиксът беше в склада, започнахме изпращането на стотиците предварителни поръчки, а тепърва ни очакваше и чудото от Comic Con-a, където два пъти трябваше да се носят допълнителни количества заради (не)очакваното търсене.
Мисля, че мнозина ще останат изненадани колко сериозен е Стен Дамянов по тия страници. Просто Спас е образ, който често се втурва да пародира нещата, които се случват на всички нас, а допълнително забавление внася невнятната му щерка, която не е точно чадото, с което би се гордял един родител. Но в комикса Спас е захвърлен да бедства в гората близо до селото, където е приключенствал като дете, и няма никакъв контрол върху случващото се в нито един момент – напротив, негов приятел от детинство, виден представител на вида вярващи в бог, търкането на билетчета и щастливи четирилистни детелини, води хорото и го забърква от една в друга по-голяма беля. Хуморът често избива на сарказъм, но се промъкват и лафове, които са част от всичко, което ни заобикаля.
„Просто Спас“ е наистина различен комикс и е заявка за нов начин на осмиване на абсурдите, които ни заобикалят. И ако продължението е вече предрешено заради страхотния читателски интерес, то мога да ви подскажа, че и около Тони Патето, друг герой, в който Стен има дял, се мъти нещо. Ще видим 🙂