Оригинално заглавие: A Failed Empire: The Soviet Union in the Cold War from Stalin to Gorbachev (New Cold War History), 2007.

Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева

Корица: Мека

Година на изданието: декември 2015 г.

Страници: 484

Рейтинг :

Време за четене: 8 минути

    Имам един списък с книги, които ми се иска да издам някой ден, но за момента не мога по различни причини. „Провалената империя: Съветският съюз от Сталин до Горбачов“ на Владислав Зубок бе едно от заглавията в списъка и преди месец с удоволствие я изтрих, след като „Емас“ ме изненадаха много приятно с пускането ѝ за панаира на книгата. Изчаках да мине малко данданията около празниците и се зачетох. Книгата е интересна, макар и малко телеграфно написана, а за мое съжаление не бяха много новите неща, които научих. Трябва обаче да се има предвид, че в тази област съм чел доста и това не е мерило – най-малкото „Съвременността. Светът от 20-те до 90-те „ на Пол Джонсън, „Студената война. Нова история“ на Джон Луис Гадис, „Стремеж към глобализъм: Американската външна политика“ на Стивън Амбруоз, „Седемте вождове“ на Дмитрий Волкогонов , пък и си спомням няколко по-колоритни като „Кой и как взриви СССР“ на Феликс Горелик и „Предаденият социализъм“ на Роджър Киърън и Томас Кени, мемоарите на съветския посланик в САЩ Анатолий Добринин – „Строго секретно“ и много други. С две думи – трудно се изненадвам 🙂

   8673119 Иначе книгата проследява подробно периода след Втората световна война до разпадането на СССР, като акцентът е върху съветската руска политика и противопоставянето със САЩ и техните съюзници. Разгледани са лидерите на съюза, как стигат до властта, как комуникират с други глави на държави, къде печелят и къде се провалят. Зубков цитира доста дипломатически източници, което ми допадна, за тях е нужен дълъг период, за да излязат на бял свят, виж, далеч по-лесно е със спомените и мемоарите при цялата им условност, разбира се. Ето и някои интересни откъси, които ми приковаха вниманието. Примерно информация за крадливостта на висшите руски военни, която се пропуска обикновено, макар кражбите на нацистите да са солидно документирани и дори филмирани („Пазители на наследството“ на Робърт М. Едсъл и Брет Уитър):

Маршал Георгий Жуков превръща къщите си в Русия в музеи, пълни със скъп китайски порцелан, кожи, картини, кадифе, злато и коприна. Маршалът от ВВС Александър Голованов разглобява вилата на Йозеф Гьобелс и я изпраща по самолет в Русия. Генералът от СМЕРШ Иван Серов плячкосва трезор, в който се пази и короната на белгийския крал. Други съветски маршали, генерали и шефове на тайната полиция изпращат у дома самолети с бижута, сервизи, мебели, злато, антики и картини. През първите хаотични месеци съветските граждани, предимно командири и висши служители, изпращат от Германия 100 000 вагона със „строителни материали“ и „битови стоки“. Сред тях са 60 000 пиана, 459 000 радиоприемника, 188 000 килима, почти милион различни мебели, 264 000 стенни и настолни часовника, 6000 вагона хартия, 588 вагона с порцелан и прибори, 3,3 милиони чифта обувки, 1,2 милиона палта, 1 милион шапки, 7,1 милиона сака, рокли ризи и комплекти бельо. За съветските граждани Германия се превръща в огромен търговски център, в който пазаруват, без да плащат нищо.

  България като цяло остава встрани от изложението, като верен съюзник не влизаме под светлината на прожекторите – с едно малко изключение:

Когато Васил Коларов – български комунист, който заедно с Георги Димитров създава просъветска България – предлага към родината му да се анексира част от гръцкото крайбрежие, СССР отказва. „Беше невъзможно – коментира по-късно Молотов, – посъветвах се със Сталин и той ми каза, че не бива да го правим, моментът не е подходящ. Така че подминахме темата с мълчание въпреки голямото упорство на Коларов“.

  Промените в ръководството на СССР след Сталин са видими с просто око, а Зубин е открил чудесно свидетелство за времето си:

Московският професор Сергей Дмитриев споделя в дневника си впечатлението от появата на новите ръководители на телевизионния екран през ноември 1955 г.: „Целият Президиум е съставен от скучни, сиви личности. Погледнеш ли ги, ти става ясно колко отдавна е била революцията, от революционерите не е останала и следа, защото са възтържествували бюрократичните безлични души. Няма нищо живо, спонтанно, човешко нито в думите, нито в жестовете им. Всички сивеят, сякаш са без черти, без лица. Липсва само надписът на входа на Дантевия ад“.

 review50_img5  Разгледана е официалната антисемитска политика след войната, която поутихва едва след смъртта на Сталин. По-късно трескавата активност на Хрушчов е прегледана детайлно – от успеха ѝ до превръщането във фарс. Следва периода на разведряване, който според Зубков се дължи до голяма степен на „личната и все по-емоционална ангажираност“ на Брежнев. Интересно обяснение дава авторът на огромната мрежа от интернационални начинания на СССР – според него експанзията към Африка осигурява „десетки хиляди високо платени постове за съветските военни и членовете на номенклатурата“. Посолствата са място за изгнание на загубилите благоволението на Брежнев, но все пак не много тежко изгнание, което включва висока заплата и осигурено бъдеще. Или както пише социологът Георгий Дерлугин:

Както при много империи, зад разширяването на сферите на влияние стоят бюрократични интриги и желеанието за откриване на носи съблазнителни постове.

    И като говорим за разходи, да хвърлим поглед какво е положението в заника на империята, когато рухването на цените на петрола и забраната на алкохола я разрушават отвътре:

Наред с разходите за отбрана, които поглъщат 40% от съветския бюджет, СССР поддържа цетралноевропейските си съюзници и множество други чуждестранни сателити. Членовете на Политбюро стъписано научават, че ежегодната „цена“ на Виетнам е 40 милиарда рубли. Други сателити са само сравнително по-евтини – Куба струва 25 милиарда рубли, Сирия – 6 милиарда и така нататък. От 50-те години на миналия век СССР изпраща на Ирак, Либия и Сирия огромно количество военно оборудване, включително готови за бой танкове, самолето и ракети, но за това никога не му е платено.

   „Провалената империя“ е добро историческо изследване, което запълва някои бели петна, защото черпи от преимуществено съветски източници. Като цяло повечето обобщаващи книги за периода, издадени у нас, стъпват повече на западни, така че това е плюс, нужна е още много работа в руските архиви, анализ на раждането, развитието и разпадането на империята, без да се влиза в крайности,. Хубаво е, че такива книги излизат у нас, при все ясния риск около пазарния им потенциал.

Вземи с безплатна доставка!
Вземи с безплатна доставка!