Дивайн слезе от таксито с чантата, глока и подозрителността си към всички и всичко около себе си.
След „Мъжът от влака в 6:20“ и „Недовършена работа“ Дейвид Балдачи продължава приключенията на своя джакричъров герой в „Пряка заплаха“ – ново предизвикателство за Травис Дивайн, който някога е бил в армията, а сега е „агент, шпионин, посредник, разследващ и понякога му се налагаше да убива, за да продължи да диша или да изпълни мисията си.“ Той знае, че има по петите си неумолима заплаха и смята, че е готов да я пресрещне, но едва ли очаква именно тази заплаха да му спаси живота, когато успява да се набърка в следващата изключително сложна ситуация, която от наглед проста задача постепенно ще ескалира до заплаха за националната сигурност.
Полицаите не са добри в разследването на други полицаи, дори да си го заслужават.
Тази проста начална задача е да охранява дванайсетгодишната Бетси, чиито родители са загинали при странни обстоятелства, които полицията упорито се опитва да прикрие. Детето е племенничка на бивш ветеран от армията, познат на Дивайн – Дани Глас, който след края на службата си се е превърнал в крайно опасен тип, набъркан в какви ли не престъпни дейности. Нашият герой пристига на място, установява, че нещата са и точно както са му описани, така и много различни – и се заема да разследва, докато на гърба му сякаш е изписана мишена. Защото всички са го взели на мушка – и Глас и неговите хора, и полицията, и неговият коварен враг от предната книга, и разни други невидими противници, които усърдно плетат своята мрежа. Тя е центрирана около малкото градче Рикетс, където местната полиция е оборудвана като за малка война и където всичко изглежда някак… странно.
Дивайн изпитваше непресторен респект към малките градчета. Не защото бяха самобитни и симпатични, а защото бяха потенциално смъртоносни.
Неяснотите скоро ще прерастнат в откровени и понякога успешни опити за убийство, похищения, съдебни битки и неочаквани обрати, които обвързват суровия бивш военен с невинното дете, което се опитва да намери ново място в опасния свят. А заешката дупка става все по-дълбока и Дивайн скоро ще осъзнае, че в дъното ѝ се намира нищо по-малко от огромен заговор, който застрашава цялата държава. И момичето е ключът към него, но коя точно врата отваря – за тази информация ще трябва доста да се потруди. За щастие, този път ще има неочаквана помощ, а двамина колоритни нови герои ще добавят заплаха към лошите – единият с военна подготовка, другият със смъртоносни умения в кухнята.
Дивайн започваше да си мисли, че когато са по-малобройни, хората проявяват склонност да охраняват по-ревниво собствената си територия.
В „Пряка заплаха“ нищо не е каквото изглежда, а очевидните „лоши“ са си определено такива, но могат да се окажат на страната на доброто по стечение на обстоятелствата, след като страната на „лошите“ се оказва крайно претрупана, а „играта е прецакана до немислимо равнище, всеки е готов да забие нож в гърба на всеки друг и съюзите се променят толкова бързо, че съюзниците могат да се превърнат във врагове и обратно за по-малко от един ден.“ Струва ми се, че подобна концепция на тази, която Балдачи развива, съм я срещал и в други трилъри, но в крайна сметка при такава продуктивност е нормално всякакви плодотворни идеи да бъдат обследвани. Симпатичното при този автор е, че винаги нещата ескалират бързо и ударно, но понякога се стига и до претупване на сцените (подходящ пример е „Оръжията на Дивайн и Шор излаяха едновременно, прицелът им беше точен. Петимата мъже се строполиха на пода, мъртви или тежко ранени.“), Лий Чайлд не си позволява това, мисля. И все пак нелоша трилогия се оказа тази за мъжа от влака в 6:20, забавлявах се с нея.
