Имал съм шанса да препоръчам много силни книги за превод – “Странната наука за безсмъртието”, “Мръсната история” и “Как се раждат добрите идеи” например са великолепни книги, но “Псевдонауката” на Бен Голдейкър е моята голяма радост – остра, забавна, рационална, отрезвяваща! И громяща без жал десетки неща, които са ми органично противни, но за жалост приемани безкритично от милиарди хора на планетата – изчанчени диети, нутриционизъм, хомеопатия, “енергийни” гривни, детоксикации, лекарства за щяло и нещяло, магически природни лекове в козметични продукти…
Вече пуснах два откъса от книгата в блога на “Изток-Запад” – за измамите на козметиката и нелепите “енергийни” гривни. Скоро ще пускам и нови откъси и клипове, които най-лесно ще следите през нейната фен страница във “Фейсбук”.
Бен Голдейкър е един изключително симпатичен журналист, че и доктор на всичкото отгоре. Основното му качество по собствените му думи е, че умее да чете критично научни доклади за проведени експерименти. И обича да се рови в бележките в книгите, които уж обосновават някое твърдение от типа, че витамин С е по-добър за лечение на СПИН от ретровирусните лекарства. Или че трябва да се ядат тъмните листа на спанака, защото имали повече хлорофил, били „богати на кислород“ и щели „наистина да оксигенират кръвта ви“ според едно нутриционистко гуру. Което Голдейкър коментира така (виж и яка анимация с този коментар):
„Богат на кислород“ ли е хлорофилът? Не. Той спомага за производството на кислород. При слънчева светлина. А в червата ви е доста тъмно – всъщност, ако там изобщо има някаква светлина, значи нещо не е наред. Така че колкото и хлорофил да изядете, той няма да създаде кислород, а дори и да го направеше, дори и д-р Джилиан Маккийт да ви завреше фенерче в задника, за да докаже тезата си, а салатата ви да започнеше да фотосинтезира, дори и докторката да вдухнеше в червата ви въглероден двуокис през тръбичка, за да даде на хлоропластите материал за работа, и по някакво чудо наистина да започнехте да произвеждате кислород във вътрешностите си, пак нямаше да усвоите значително количество от него през червата си, защото червата ви са приспособени да усвояват храна, а белите ви дробове са оптимизирани за усвояването на кислород. Вие нямате хриле в червата си. Между другото, и рибите нямат. И докато сме на темата, вие вероятно и без това не бихте искали да имате кислород в стомаха си – при лапароскопията на хирурзите им се налага да издуят стомаха ви, за да виждат какво правят, но те не използват кислород, защото вътре има и пръдлив газ метан, а не бихме искали някой да се подпали отвътре.
Това е стилът на Голдейкър – съвсем не е мил и любезен, напротив – хаплив и гаден е, както заслужават всякаквите шарлатани, които се опитват да ви пробутат боклуците си. Но да не прибързвам с цитатите – надолу съм предоставил достатъчно от тях, защото този автор наистина умее да пише и не виждам причина да преразказвам пространно тезите му. Той си навлича доста беди на главата с писанията си, но това не го спира, естествено. В предното издание на книгата например е липсвала една глава заради заведено дело от страна на търгаша Матиас Рат, който заливал Южна Африка с огромно количичество реклами срещу лекарствата за СПИН и твърдението, че произвежданите от него витамини могат да го лекуват, в резултат на което хиляди умират. Днес делото е отдавна приключило (ясно в чия полза) и главата за този зловещ съвременен доктор Смърт си е налице. И онагледява защо псевдонауката не е безобидна шарлатанщинка, а опасно нещо, което замъглява образа на науката и прави хората безкритични консуматори.
АЗ ПРЕПОРЪЧВАМ ИЗРИЧНО ТАЗИ КНИГА, а знаете колко рядко правя това с подобна категоричност. Прочел съм я досега цели 3 пъти – веднъж в оригинал, после веднага щом получих превода от за пореден път перфектната Елена Филипова, и трети път, когато работех по нея. И всеки път се убеждавах все повече, че такива книги ТРЯБВА да се пишат, за да се спре лудостта около нас.
Надолу съм подбрал няколко откъса за знакови псевдонаучни хватки като тези на козметичната индустрия (виж откъса), мозъчната гимнастика, детоксикациите (ванички и пластири), хомеопатията (особено за нея!), нутриционизма, фалшивите изследвания, срамното невежество на медиите, както и нещо много интересно – плацебо ефектът и неговите възможности.
Ако не ви се чете, може да гледате това забавно клипче на Бен Голдейкър, който говори за книгата си 🙂
Всички знаем за обсесията по антиоксидантите и повсевместната омраза към свободните радикали. Е, това е маркетинг, посочва Голдейкър, и умело прикриване на многобройни изследания, които показват, че има нещо дълбоко погрешно в демонизирането на някоя част от процесите в тялото и завъртане на милиардна индустрия около битката с нея.
Като заговорихме за едри суми, да не пропуснем козметиката, този най-добър приятел на човека от векове насам. Аз лично винаги съм се чудил на рекламите на спирали за очи – как година след година излизат нови и нови видове, които “наистина имат видим ефект” – че нали и миналогодишните имаха същия невероятен, магически ефект?! Но козметиката е много повече шарлатанщина от това:
В класическия случай козметичните компании взимат някаква много теоретична, учебникарска информация за начина, по който функционират клетките – за елементите на молекулярно ниво или за поведението на клетките в лабораторна паничка – и се преструват, че това е същото като основния въпрос дали нещо разкрасява външността ви.
…ще намерите на пазара изключително изобилие от вълшебни съставки. „Клетъчният ДНК комплекс“ на „Валмон“ се прави от „специално обработено ДНК от хайвер от сьомга“ („За съжаление, ако си намажете лицето със сьомга, ефектът няма да е същият“, отбелязва „Таймс“ в коментара си), но е поразително невероятно ДНК-то – една всъщност доста голяма молекула – да бъде абсорбирано от кожата ви или изобщо да е от полза за процесите на синтез, протичащи в нея, дори и да беше абсорбирано. На вас вероятно не ви липсват градивни елементи за ДНК в собственото ви тяло. В него и без това вече си имате страшно много ДНК.
Като се замислим по-дълбоко, ако ДНК-то на сьомгата наистина се абсорбираше цялото от кожата ви, то вие щяхте да сте поели в клетките си един чужд, по-точно рибешки, градивен образец – тоест, инструкции за направата на рибешки клетки, които вероятно нямаше да са ви от голяма полза на вас като човек. Щеше да е изненадващо и ако ДНК-то се бе разградило на съставните си елементи в кожата ви (червата ви обаче са специално приспособени да усвояват големи молекули с помощта на храносмилателни ензими, които ги разграждат на съставните им части, преди да ги абсорбират).
Още в началото на книгата Голдейкър атакува нещо, което (засега) у нас няма – “мозъчна гимнастика”, упражнявана усърдно в стотици британски училища от учители, ходили на “курсове”, за да усвоят безсмислени и идиотски методи, като например да се пие вода бавно, защото тя стигала до мозъка през небцето! И това са хората, които трябва да учат децата да са критични и да мислят с главите си. Е, няма да стане така, Гатоу е прав да се гневи на тази идиотска система в двете си книги “Затъпяване: скритата цел на държавното образование” и “Оръжия за масово обезличаване”.
Детоксикацията! Да, най-любимата ми безсмислица, която носи добри пари на производителите на абсурдните “детоксикиращи” пластири за крака. Или на всички гадни ванички за детоксикиране, с които се хвалят никнещите като гъби салони за красота. Специално за тях Голдейкър препоръчва да пробвате да не натапяте краката си и да проверите сами дали водата ще покафенее, или да си направите един интересен домашен опит:
Да не забравим пластирите за крака:
Приличат на пакетчета чай, които от едната си страна имат фолио със залепващи краища – с него ги залепяте за крака си, преди да си легнете. Като се събудите на другата сутрин, на стъпалото ви, както и в чаеното пакетче, има някаква лепкава кафява кашица с особен мирис. Тази кашица – сигурно забелязвате повтарящия се мотив – е обявена за „токсини“. Само дето не е. Сигурно вече можете да измислите един бърз експеримент, за да го докажете: ако вземете един такъв пластир и му цвръкнете малко вода, а после сложите отгоре му чаша горещ чай и изчакате десет минути, ще видите да се образува кафявата кашица. В порцелана няма токсини.
Хомеопатията: най-любимото нещо на всички загрижени майки около нас, които усърдно ме критикуват при всяко изказване против нея – защото наистина помагала. Тук Голдейкър се спира доста обстойно:
Хомеопатията е може би образцовият пример за алтернативна терапия – тя претендира за авторитета на богато историческо наследство, но историята й често бива пренаписвана заради рекламните нужди на съвременния пазар; има подробно разработена наукоподобна структура, обясняваща действието й, но без научните данни, които да докажат истинността й; защитниците й са категорични, че хапчетата ще подобрят състоянието ви, докато в действителност тези хапчета са били обстойно изследвани в безчет изпитвания и е установено, че действат не повече от плацебо.
С течение на годините хомеопатите разработили широк диапазон от лекарства, а процесът на разработката им е започнал да се нарича, доста импозантно, „изпитание“. Група доброволци, от един до двайсетина на брой, се събират и взимат шест дози от лекарството, което се „изпитва“, в различни степени на разреденост, в течение на два дена, като си водят дневник за психическите, физическите и емоционалните си усещания, включително сънищата, които са им се случили през това време. В края на изпитанието „главният изпитател“ сравнява информацията от дневниците, а този дълъг безсистемен списък от симптоми и сънища на малък брой хора се превръща в „картина на симптомите“ за въпросното лекарство, която се записва в една голяма книга и се почита в някои случаи во веки веков. Като идете на хомеопат, той или тя ще се опита да намери аналог на симптомите ви сред симптомите, предизвикани от някое изпитано лекарство.
Но нека посочим и цифрите, те са ми огромна слабост:
…хомеопатичен препарат с 30СH означава разреждане 1 към 10030, или по-точно към 1060, тоест единица, следвана от шестдесет нули. За да избегнем недоразумения, това е разреждане 1 към 1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000, или ако използваме термините на Дружеството на хомеопатите „една милион милиона милиона милиона милиона милиона милиона милиона милиона милионна част“. Това определено е „по-малко от една милионна част от първоначалното вещество“.
За сравнение, в един басейн с олимпийски размери има само около 100 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 молекули вода. Представете си водна сфера с диаметър 150 милиона километра (разстоянието от Земята до Слънцето). На светлината са нужни осем минути, за да измине това разстояние. Представете си сега водна сфера с такива размери, с една молекула от веществото в нея – това е разреждане 30СH.
…плацебо ефектът е много по-сложен и интересен, отколкото предполагат повечето хора, и далеч надхвърля простото захарно хапче – той е свързан с лечението като цялостно културно преживяване, с предварителните ви очаквания, с процедурата на консултации, през които преминавате по време на лечението, както и с много други неща.
Така например знаем, че две захарни хапчета лекуват по-резултатно от едно захарно хапче, и знаем също така, че инжекциите със солена вода лекуват болката по-резултатно от захарните хапчета, не защото инжекциите със солена вода имат някакво биологично действие върху тялото, а защото инжекцията се възприема като по-сериозна интервенция. Знаем, че цветът на хапчетата, опаковката им, цената им и дори убежденията на хората, които ги дават, са все важни фактори. Знаем, че плацебо операциите могат да имат успех при болки в коляното и дори при стенокардия. Плацебо ефектът действа при животни и деца.
Да не забравим и безспорната нелепица, наречена “нутриционизъм”. Към представителите на това съсловие Голдейкър е просто унищожителен:
Засега ще се съсредоточим върху „нутриционистите“, представителите на една новоизобретена професия, които трябва да си създадат пазарно пространство, за да оправдаят съществуването си. За тази цел те трябва да забулят храненето с тайнственост и да го направят свръхсложно, за да подхранват вашата зависимост от тях. Професията им се основава на няколко много елементарни грешки в начина, по който интерпретираме научната литература: те правят неоправдани екстраполации от „лабораторни данни“, за да изказват твърдения за хората; правят екстраполации от „данни от наблюдения“, за да изказват „твърдения за интервенции“; „подбират черешките“ и освен това цитират данни от публикувани научни изследвания, които, доколкото може да се установи, не съществуват.
Ясният здравословен хранителен режим, заедно с многодруги страни от начина на живот (голяма част от които са вероятно по-важни, макар че едва ли ще го разберете, като четете вестниците), е много важен. Медийните нутриционисти обаче говорят за неща отвъд фактите: често работата се върти около продажбата на разни хапчета; понякога – около пласирането на модни диети, нови диагнози или изграждането на зависимост; тя обаче винаги е движена от желанието им да си създадат пазар, в който те да са експерти, докато вие да сте просто избаламосани и невежи.
Нутриционистите обичат да цитират базисни научни лабораторни изследвания, защото така си придават вид на дейни участници в един процес на сложна, непроницаема, изключително специализирана академична работа. Но човек трябва да бъде много предпазлив, когато въз основа на онова, което става в петриевата паничка в лабораторията, прави изводи за сложните системи на живия човек, където нещата може да действат по начин, точно обратен на очаквания според лабораторните резултати. Всичко може да убие клетки в епруветка. Препаратът за миене на съдове убива клетки в епруветка, но не го пиете за лечение на рак. Това е просто поредният пример, че нутриционизмът, при цялата му „алтернативно-медицинска“ реторика и фрази като „холистичен“, е всъщност една примитивна, наивна, старомодна и най-вече редукционистка традиция.
А изследванията, доказателствата? Голдейкър пише простичко:
Малко мнения са толкова абсурдни, че да не успеете да намерите поне един човек с докторска степен някъде по света, който да ви се подпише под тях; по същия начин малко твърдения в медицината са толкова нелепи, че да не изнамерите някакви публикувани някъде експериментални данни в тяхна подкрепа, ако не се притеснявате от несигурните връзки, подбирането на черешките в литературата и цитирането само на изследвания, които са във ваша полза.
И накрая медиите, тези проводници на псевдонаука и псевдоизследвания. Когато четях долните редюве, се чувствах като пълен глупак – докато работех в “Сега” и бях дежурен по страница, нерядко взимах наготово точно такива нелепици и ги пусках, защото имах свободно място за запълване и никакво време за търсене на нещо различно. Сега ме е срам, честно. Голдейкър е безмилостен:
„Изневярата е генетично вродена“, казват учени. „Алергията към електричество е реалност“, твърди изследовател. „В бъдеще всички мъже ще имат големи пениси“, заявява еволюционен биолог от Лондонската школа по икономика.
Тези истории са налудничаво празнословие, запълващо място във вестника, маскирано като наука, което достига най-чистата си форма в разказите за това как учените били“открили“ формулата за нещо си. Колко са шантави тези многознайковци. Напоследък може да сте се запознали с идеалния начин за ядене на сладолед (A x Tp x Tm ⁄Ft x At + V x LT x Sp x W⁄Tt = 3d20), идеалния телевизионен ситком (C = 3d[(R x D) + V] x F⁄A + S, според „Телеграф“), идеалното варено яйце („Дейли Мейл“), идеалния виц (пак „Телеграф“) и най-депресиращия ден в годината ([W + (D – d)] х TQ M x NA, в почти всички вестници по света). Мога да изброявам още.
Тези истории неизменно се пишат от научни кореспонденти и са следвани непосредствено – за всеобщо одобрение – от коментари на хуманитаристи за това колко изкукали и не в час са учените, защото за бункерната нагласа от моята хипотеза за „пародията“ тъкмо това е примамливото в тези истории: те разчитат на обществената представа за науката като безсмислено, маловажно многознайство.
Те се пишат също така и за пари, за да лансират продукти и да запълват страниците евтино, с минимално журналистическо усилие.
Това е, знам, че не е малко за изчитане и осмисляне, но се надявам да ви е интересно и независимо дали ще купите книгата или не, да се замислите, преди да дадете парите си на разни шарлатани. Мечтая за ден, в който лепенките “Псевдонаука” и “Bad Science” ще бъдат залепяни къде ли не, за да порязват кретенщините, които се опитват да ни продадат. Затова и съм ги постнал във Всичколандия, дано влязат в употреба.
Вижте и една от алтернативните корици за книгата, аз много си я харесах:
От същия автор
От същия жанр
