В последния ден на 2013 г. държах да представя книга, която е нещо специално – обичайно търся нещо солидно, но преди дни долетя неочаквана творба. „Птичият събор“ на Петер Сис пряко кореспондира със скорошен мой спор с близък приятел – и е абсолютното доказателство в моя полза: че книгите, с които едно издателство се гордее най-много, почти никога не съвпадат с пазарните хитове. А съм сигурен, че дори изпращайки една изключителна година („Бежанци“, „Сонет 130“, „Творците на памет“, „Невидимите кризи“, „И всичко стана луна“, “Краткият чуден живот на Оскар Уао” и толкова други), „Жанет 45“ ще поставят и тази като една от знаковите си за годината.
Изключителна полиграфия, с каквато малко издания у нас могат да се похвалят. Вълшебни илюстрации, в които Сис изгражда светове, натоварени с толкова скрити значения. И във всичко това вплетена една кратка легенда, носена през вековете от Близкия изток, в която всеки може да открие своята си мъдрост, която да го усмихне. Птици, толкова много птици има по тия страници, че мислено летиш сред тях, летиш след ятото, което в началото е безбройно, но оредява препятствие след препятствие. Достави ми удоволствие да следвам с молив в ръка лабиринтите, които Сис е изградил сред своите картини, и смирено да си признавам колко малко от посланието му стига до мен. Книга-бижу за разглеждане и за потъване.
Оценката ми не е максимална до голяма степен заради малкото количество текст – това е книга, която носи посланието си по различен начин, но все пак моята слабост не е мерената реч, а прозата (със странното ми отклонение в посока хайку). „Птичият събор“ е книга за ценители, за лудаци, които литературата дишат. Пък ще чакам критиците да разтълкуват символите й, дълбинните й тайни, всичко, което е достъпно на другите нива отвъд нагледната красота. И дано това не унищожи непосредствения чар на тия летящи страници.
С тази книга една луда, луда година в Книголандия отлита. Не ми се правят равносметки, не ми се вадят пъвенци – точно „Птичият събор“ ми посочи, че това не е нужно. Просто внимавайте любимата книга да не отлети от ръцете, от ума, от сърцето ви – тази загуба е непрежалима.
От същия жанр
