След „Голям гальовник“, „Животът пред теб“ и „Лейди Л.“ уверено поставях Ромен Гари сред любимите си писатели. Сега е различно. Четейки „Птиците идват да умрат в Перу“, усетих как отвътре ми нещо се обръща, пренарежда, настройва различному… имаше го оня невероятен, неописуем момент, в който един автор толкова ти приляга, толкова те обгръща, че на съзнателно ниво разбираш, че може би е станал най-любимият. 10 кратки разказа, след които светът просто не е същият, това е.
Стил, ошлайфан до съвършенство, умение да те понася с лекота сред историята, да щрихира героите така, че да ги заобичаш и да съпреживееш всеки техен дъх. Разкази, свободни като птици – вътре в тях има цели вселени, сред които да летиш на воля, има водовъртежи, в които да се гмурнеш и да препрочиташ пак и пак. Има драма, има хумор, има жизнерадост, има смазваща мъка. Има човещина, облечена в думи като ничии други. И най-важното, поне за мен – има ги историята, реалността, същинският живот и същинската смърт. Светът е необятен, но историите на Гари са начин да прозреш най-важните неща в него, непреходните, това, което ни прави човеци – и, разбира се, това, което ни отдалечава от човешкото.
Двата разказа, свързани с войната – „Един хуманист“ и „Най-старата история на света“ – просто бяха над всички, но по-скоро като първи сред равни, няма слаб разказ в този сборник. Помитащи. След тях просто блокирах. Обикновено вихрено изчитам книгите, но в случая Ромен Гари просто не позволява това. Толкова силно те впримчва във всеки от тези разкази, че ти трябва време, за да се поотпусне хватката и да можеш да продължиш напред. И е толкова хубаво това – да усетиш ума си толкова смирен пред такъв талант и такава безукорна и красива морална мощ.
Прочетете тази книга, моля ви. Просто я прочетете и я скътайте някъде на удобно място, за да я препрочитате – дали цялата, дали отделни разкази от нея. Ако/Като ви хареса толкова, колкото на мен, давайте я на други хора или я препоръчвайте на приятелите си. Колкото повече се чете Ромен Гари, толкова повече Човеци ще има на тая планета, уравнението е просто. А тя дяволски има нужда от такива. Литературата, не красотата, ще спаси света.
Препоръчвам, препоръчвам искрено и с цялото си сърце!
Благодаря на Бистра, която търпеливо ме запали с личната си страст към Ромен Гари. И благодаря на „Леге Артис“ за безукорното оформление, прекрасния шрифт, професионалния превод – всичко, което този сборник заслужава, за да бъде едно страхотно бижу. Това ревю е и моето обещание, че заставам твърдо зад всеки проект за издаване на други книги на автора.
