Бъртрам Устър е пословично разсеян, объркан, алкохолизиран, леко глупав и какво ли още не английски джентълмен. Около него се вихрят куп лица с роднински и други връзки, които винаги, ама винаги се забъркват в абсурдни каши, основно от алкохолно и любовно (често и двете) естество. Кашите са винаги огромни, но на страната на Устър стои съвършеният слуга – гениалният Джийвс, който намира изход и от най-заплетената ситуация. Бих казал, че ако Александър Македонски имаше Джийвс до себе си, нямаше да разсича Гордиевият възел, а щеше благоразумно да го разплете с негова помощ.
“Пълен напред, Джийвс” излиза малко от калъпа. Върху верния слуга е лепнато тежко подозрение – че губи чудотворните си способности да сватовничи. Устър високомерно решава, че е време да се заеме с лесна наглед задача – да събере лудият по тритоните Гъси Финк-Нотъл и шантавата Мадлин Басет. От това благородно намерение следват безброй беди: един развален годеж, брак на ръба на разрухата заради напускането на френски готвач-виртуоз, непредвидени и немислими признания в любов, прекомерна употреба на алкохол, провалено училищно тържество, няколко нови годежа и какво ли още не… И цялото това великолепно ястие е гарнирано с купища смях.
Ще си позволя да копирам за онагледяване един кратък разговор между Устър и леля му, която го обича безкрайно… обикновено:
“Лелята: – …би ли ми направил една услуга?
Устър: – Само кажи.
– Няма да отнеме много време. Знаеш пътеката, която минава покрай оранжерията и води до зеленчуковата градина. Ако вървиш все по нея, ще стигнеш до езерото.
– Точно така.
– В такъв случай ще те помоля да вземеш едно хубаво дебело въже или тел, да тръгнеш по пътеката, докато стигнеш езерото…
– Езерото, разбрах.
-… и да се огледаш за някой хубав, тежък камък. Голяма тухла също ще свърши работа.
– Разбирам – излъга Устър – Камък или тухла. Така. А после?
– После – продължи любимата му роднина – искам като послушно момче да вържеш тухлата за единия край на въжето, да увиеш другия около трижди проклетия си врат, да скочиш в езерото и да се удавиш. След няколко дни ще изпратя някой да те измъкне и погребе, защото ще изпитвам остра необходимост да танцувам върху гроба ти с тежкоподковани обуща. За предпочитане с остри кабърчета…”
И това не е нищо спрямо водопадите хумор, които Удхаус ръси безспир!
