Жанр: Сборник, Хумор

Издателство:

Автор: Уди Алън

Оригинално заглавие: Without Feathers, 1975; Side Effects, 1980; and Mere Anarchy, 2007.

Преводач: Александра Главанакова, Борис Дамянов, Георги Шарабов, Тодор Михайлов.

Корица: Явора Паунова, твърда.

Година на изданието: 2011

Страници: 288

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg
Ozone.bg

   Преди десетина години четох в отделно издание сборника „Странични ефекти“, който е включен в това издание, наред с трийсетина страници от „Без перушина“ от далечната 1975 г. (повечето са в предния том,  “Ако импресионистите бяха зъболекари”) и основния корпус лакърдии на „Пълна анархия“ от 2007 г. Тогава написах, че „Уди Алън е освободил думите и им е позволил да се наредят в нови конфигурации, които стават видими едва след създаването си“, което ми се струва все така приемливо описание, доколкото да се характеризира изцяло размаха на идеите на Алън е непосилно.

   Всъщност намерих чудесно приложение на тези текстове като придружаващи сутрешното кафе на терасата, идеални са за рестартиране на мозъка и започване на деня с отскок във физически и ментален смисъл. Ще повторя думите си от текста за предишния том, че съветвам Уди Алън да се чете на малки глътки и евентуално след изрично лекарско предписание, а не наведнъж, няма смисъл от прелитане над тия малко наглед, но всъщност въздълбоки там, където не са плитки, страници.

woody-allen-mere-anarchy-600x600   Нека маркирам с няколко думи сюжетите от последния сборник, който дава името на цялата компилация: информация за особеностите в прилагането на левитирането и телепортирането; за отвличанията по време на снимки на екзотични дестинации и последствията от това; иновациите в дрехите и защо те трябва да бъдат избягвани на всяка цена; наемния литературен труд, който рядко бива оценен подобаващо; любезната и заплашителна кореспонденция между родители и съдържатели на арт курорт, които претендират за процент от печалбите от филм; какво могат да направят бавачките с това, което виждат по време на работата си; търг за трюфел и смъртоносните последствия; изработвенато на персонални молитви като печеливш бизнес; проблемите с детските градини, които осигуряват бляскаво бъдеще на питомците си; и още, и още, взех сам да си досаждам и ще прекратя взаимното мъчение, тая книга е за четене, не преразказване и разнищване.

   „Пълна анархия“ е добър придружител за мрачни дни, слънчеви дни и изобщо всякакви дни, в които малко смях е нужен, а все пак отликата между този тип висок хумор и това, което у нас минава за негов аналог, и се продава в огромни тиражи, е стряскаща.