Nezzo пак се е отнесла сред приказни селения:
“Първо ви се извинявам за предългото си отсъствие, но четенето на книги тук никога не е преставало, така че давайте да ги ревюираме!
Тъкмо преди месец писах ревю за първата книга от поредицата за Пърси Джаксън, е, сега е ред на втората. Именно тогава завършвам с думите „Ще видим как ще бъде с останалите книги от поредицата.”
Лудият Пърси Джаксън и групичката му се завръщат за новото лято в лагера или да сме по-точни – извън него. Сбирщината от всякакви чудовища е поразителна: метални бикове, циклопи, дори самия циклоп на Одисей (а да видим кой е чел “Одисея” ), Люк в комбинация с чудовищен кораб, пълен със зомбита, и Кронос в златен саркофаг.
Много е написано относно златното руно, ненормалният Тантал, който все си гони нещо из чинията и беснее, надпревари с колесници и много ненормални и пристойни само за гръцката митология работи. Змиите от кадуцея на Хермес и страници за едно въздъхване с голям шрифт с мирис на лагерен огън. И не забравяйте, по едно парче от храната, за жертва на боговете.
Ако ви е харесала първата книга ще ви хареса и тази, само ще ви извадя цитати, които непрекъснато трябваше да спирам и да записвам. Ето ги и тях…
„Но когато пламъците утихнаха, Тайсън отново се появи. Нямаше му абсолютно нищо. Дори и дрехите му не бяха почернели. Вероятно бикът беше не по-малко изненадан от мен, защото се спря и го загледа глупаво, а приятелят ми сви юмруци и ги стовари в муцуната му.
– Лоша крава!” (това е взето от Пипи, колежке: – бел. Х.Б.)
„Хирон беше кентавър. От кръста нагоре приличаше на обикновен мъж на средна възраст с къдрава кафява коса и рехава брада. От кръста надолу обаче беше бял жребец. Когато скриеше долната си част във вълшебната инвалидна количка, спокойно можеше да мине за човек – в този си вид той ми беше преподавал антична история в шести клас. Но пред повечето време, стига таваните да бяха достатъчно високи, Хирон предпочиташе да е в истинският си облик.
Щом пристъпихме прага, Тайсън застина и радостно извика:
– Пони!”
„- Бащата на Люк. Малцина биха се сетили да ме представят така. Повечето ме наричат бога на крадците. Или пък бога на вестоносците и пътешествениците, ако искат да бъдат любезни.”
„- Ха-ха! – разсмя се брат му Орей и лакомо облиза покритите си с косми устни. Продължи да се смее неудържимо, докато Люк и Агрий не го изгледаха строго.
– Млъкни, идиот такъв – заповяда Агрий. – Върви се накажи!
Орей изскимтя. Завлачи се тромаво до ъгъла, отпусна се на един стол и стовари челото си о масата. Сребърният поднос издрънча.”
„… След няколко минути Анабет се подхлъзна на мъх, но за щастие намери на какво да опре крака си. За нещастие това беше главата ми.
– Извинявай – измърмори тя.
– Няма нищо – изсумтях аз, макар че не умирах от желание да проверя вкуса на кецовете й.”
„Към хълма се точеше цяла върволица от сатири, нимфи и герои в странна смесица от брони и пижами.”
Гръцката митология можела да бъде и забавна…”
А според мен точно в този си вид е гротескна. Христо
От същия автор
От същия жанр
